След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя бе предимно равнинна , с ниска жълтеникава трева , може би две педи висока, като на места имаше малки острови от дървета и храсти. Дърветата бяха с дебели стволове, с бяла кора и сферични зелени, широколистни корони, които се издигаха на десетина - петнадесет метра от земята, а гъстите бодливи храсти, в техните основи бяха колкото един човешки бой. Слънцето беше в най- високата си точка в небето и напичаше и светеше ярко. Беше топло, но приятен, хладен ветрец подухваше от време на време и Грен се чувстваше доста добре и комфортно. В миг Корнел започна да издава заповеди на хората си и да вика:
- Хайде, драги господа и дами! Днес ще направим лагер по от рано, защото ще има ловна група, както з ...