Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесета) 30

Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-паяк – почти пълно копие на Маггана: „...един най-страшен таен враг, в момента те гледа от високо с очи сън невидели, да мисли как да те погуби...“. В онзи момент някой буквално го беше гледал отвисоко през очите на птичката „вестител“, а може би и беше подслушвал всяка тяхна дума с изострения слух на пернатото. Божеството също ги бе предупредило многократно да очакват неочакваното и да не свалят гарда на вниманието си. Избраният воин се чувстваше като кръгъл глупак! Бяха се концентрирали върху Вор и отварата с такова нехайство и самонадеяност! Мислеха си, че ще ликвидират лесно звяра и че заедно ще спечелят надпреварата... Нищо тук не беше толкова лесно и просто, колкото бяха вярвали с Лиза досега! Какво можеха да направят? Разбраха, че избраното от Божеството чудовище е достатъчно могъщо да затрива светове, ако се забавяха още малко с прегръдки и целувки! Сега имаха и нов враг – видимо хитър и коварен убиец или убийца, за когото не знаеха абсолютно нищо! Мъжът, все още бесен на себе си, се обърна към магьосницата и Рикен:

— Проклетата птичка беше отвън на близко дърво! Наблюдаваше палатката и политна веднага, щом разбра, че съм я забелязал! Който ни следи, знае, че е разкрит с номера си с „вестителя“, или съвсем скоро ще разбере!

— Какво?! – ококори се Лиза. — Грен... успокой се... моля те!

Мъжът обаче нямаше как да изпълни молбата на своята любима. Той въздъхна дълбоко и рече на тъмнокожото момче, като с усилие се владееше да не повишава пак излишно тон:

— Рикен, отиваш при Калийн, за да я предупредиш, че може би е в опасност! Кажи ѝ да внимава, да не остава сама, особено по тъмно, и да опитва винаги да е заобиколена от хора, по възможност познати! Ти също навярно си застрашен, но е наложително да известим момичето! Всичко това остава между нас четиримата, както досега! Тръгвай, хайде!

— Добре, сир! – отвърна момчето. Лицето му излъчваше тревога, но и увереност. — Ще известя Калийн и после ще се върна с коне! Не забравяйте, мистър... тази вечер има важна среща! Трябва да дойдете с лейди Лиза на церемонията по посрещането ви и да говорите с вожда ни Рал-ат! Трябва да сте на съвета след церемонията, за да решите за лова на чудовището Вор и да ни избавите от него!

Избраният боец го загледа и след миг му кимна твърдо за съгласие. Момчето стана от масата и тръгна бързо да излиза от палатката си, с последен, загрижен поглед назад към двамата свои приятели.

Грен и Лиза останаха сами за пореден път. Двамата влюбени дълго, тихо и напрегнато обсъждаха вариантите и възможностите, които имаха в настъпилата нова ситуация. Развиха и доста теории кой беше новият им противник, от малкото, което знаеха за него или нея. Тайнствен, коварен, може би маг, може би не! Друг избраник на Божеството, пратеник на Коалицията или нещо съвсем неизвестно... Засега можеха само да гадаят! Едно беше сигурно обаче и относно него спор нямаше: трябваше да елиминират Вор по най-бързия начин, защото ако му позволяха достатъчно време да „расте и да се развива“ – според думите на божеството Рагиел – щеше да стане неспираем. Как точно растеше и се развиваше този звяр също не знаеха. Придържайки се към фактите, трябваше да го убият с огън и да го убият скоро. На съвета тази вечер трябваше да се внуши именно това от тяхна страна и да тръгнат на бойната експедиция към пещерата, в която се подвизаваше избраният звяр, по най-бързия начин. След като бяха изчерпали темата за момента, Лиза реши да приготви малко храна, а неспокойният Грен излезе навън, за да огледа за „вестител“, други странни птички или нещо съмнително в околността. Избраният боец, след като се увери, че всичко изглежда наред засега, седна пред шатрата на Рикен и продължи да мисли. Липсваше му Гравин... В такива трудни моменти той винаги му беше давал съвети, подкрепа и кураж, като стоеше неизменно зад него. Едва ли някога щеше да успее да прежали скаута-птица и да се отърве от тъжните спомени и силната вина. Мъжът скоро забеляза, че слънцето наближава залез и много народ се връщаше от центъра на Джак-ран към този по-беден, краен квартал. Други жители от племената пък (главно тъмнокожи) вече бяха по своите домове и посрещаха близки, приготвяйки се за вечерта с огньове и храна. Мирисът на печено месо и гъби стана доста силен и това бързо събуди апетита на тревожния воин. След малко той тъкмо беше решил да се прибере при любимата си, за да хапне с нея и да види дали още нещо ѝ е дошло наум относно скорошните събития. Тогава изведнъж видя Рикен да приближава стремглаво на своя кон, водещ със себе си още едно животно. Докато препускаше, със свободната си ръка младият ловец водеше за юздите и прекрасната, снежнобяла кобила Га-ал. Мъжът пред палатката вдигна ръка за поздрав към своя млад другар и се подготви да го успокои и похвали за предаността му, веднага щом се приближеше достатъчно. Рикен обаче яздеше бързо, със страшно тревожна физиономия и не отвърна на поздрава на воина. Младият ловец скочи от коня си и почти се затича към Грен. Щом момчето дойде в непосредствена близост, избраният боец забеляза, че то трепери силно.
 

— Не намерих Калийн, сир! – прошепна трескаво тъмнокожият младеж, като оглеждаше близките покриви, навярно за „вестител“. — Няма я никъде! Рикен мисли, че лечителката е в беда!

Избраният воин също изпита силно притеснение и изненада, но устоя да не го показва с нищо. Вместо това веднага рече на момчето:

— Разкажи ми всичко! Ще намерим Калийн! Давам ти думата си!

— Добре, сир! – отвърна Рикен и загледа воина с малко повече надежда в тъмните си очи, както и със силно възхищение и благодарност. — Рикен отиде в лечебния център да предупреди бързо Калийн, че може да е в опасност, да внимава и да гледа за „вестители“ в града! Рикен щеше да ѝ предаде точно всичко, което заповядахте, сир... Ама Калийн я нямаше при нейните приятелки и млади лечителки, сир! Рикен ги разпита набързо и те рекоха, че изобщо не е била днес там, на изпитите! Рикен препусна бързо към дома на Калийн, за да види дали не е там, ама майка ѝ, баща ѝ и брат ѝ ми казаха, че сутринта е поела по работа към лечебницата и не са я виждали оттогава! Мисля, че Калийн е в беда, мистър! Тъй и не е стигнала до училището за лечители! Успокоих семейството ѝ, че всичко е наред и да не се тревожат! Излъгах ги, сир... понеже заповядахте да е тайна! Рикен веднага взе Га-ал и препусна да ви каже! Рикен това научи засега... страх го е и не знае как да подходи и какво да прави...

— Слушай ме внимателно, синко! – заговори със спокойна сериозност избраният воин, докато вътрешно беше силно притеснен за младата лечителка. — Не се бой! Бъди силен и намери кураж! Ще яхнеш пак коня си и ще идеш при най-близкия отряд от ловци, които са на смяна да патрулират Джак-ран! Ще им кажеш, че приятелката ти е изчезнала тази сутрин и не знаеш къде е! После им кажи и следното: Калийн не е била в лечебницата за занятията си и семейството ѝ не я е виждало от сутринта! После ще ме намериш и ще ми докладваш! Аз и мис Лиза ще идем на церемонията на племето ви и веднага щом мога, ще алармирам и командир Корнел! Ще намерим Калийн! Ако е била отвлечена, то е с причина и скоро ще разберем каква е тя! Приятелката ни вероятно е в беда, но е жива, уверен съм! Ще можеш ли да си силен и спокоен и да направиш каквото ти казвам сега?

— Да, сир! – отвърна тъмнокожият момък и бързо яхна коня си. — Вземете Га-ал! Церемонията ще е в свещеното дърво в центъра на Джак-ран! Всеки може да ви упъти дотам! Рикен ще намери бързо патрул и ще им каже всичко, което заповядахте! Щом вие дадохте думата си, Рикен е сигурен, че ще я спасим!

Момчето изгледа Грен със силна възхита и надежда, обърна ловко коня си и препусна напред. Избраният воин се загледа кратко след него със смесица от силно притеснение и вина, след което бързо се отправи към палатката, за да разкаже всичко на Лиза. Ако Калийн пострадаше, щеше да е заради тях...

След около десет минути Грен и Лиза препускаха бързо на гърба на кобилата Га-ал. Те се движеха с максимална скорост по павиран, почти безлюден път с високи фенери, към центъра на Джак-ран. Бяха ги упътили към свещеното дърво и избраниците коментираха напрегнато злощастната ситуация:

— Момичето е живо, Грен! Иначе щяхме да сме получили труп! Който я е отмъкнал, няма изгода да я убива просто така... Ще разберем какво иска от нас съвсем скоро! Убедена съм напълно! – рече магьосницата и се притисна в любимия си. Беше приела тежко лошите новини и също явно силно я измъчваха вина и страх.

— Ще направя всичко... всичко възможно, за да не пострада! – отвърна замисленият мъж.

— Зная, мили! – каза Лиза с нежност и се притисна още по-силно в тялото на воина. — Ще направим каквото и да е нужно...

В миг отнякъде не много далеч се чу силен крясък... Познатият звук се чу още веднъж и после пак... Зов на птица „вестител“. Двамата избраници се спогледаха шокирани и Грен веднага дръпна юздите на Га-ал и тя спря своя бяг мигновено. Птицата изкрещя отново три пъти. Звукът сякаш идваше от една странична, тъмна уличка, точно вляво от тях. Приятелите се спогледаха напрегнато в продължение на три секунди... после си кимнаха решително. Избраният боец скочи от коня и помогна на любимата си да слезе, след което извади светкавично меча си.

— Вържи коня и стой зад мен, Лизи! Бъди готова! – каза мъжът смело и се загледа в тъмната алея. Магьосницата подсигури кобилата, като овърза юздата ѝ за един стълб с фенер на върха. После двамата запристъпваха предпазливо напред в сумрака – Грен вдигнал острото си оръжие, а Лиза в бойна стойка с леко вдигната ръка, готова за сражение.

След като бяха навлезли няколко метра напред, избраниците на Рагиел чуха отново силния крясък. Смелият воин започна да гледа нагоре, следвайки зова на „вестителя“. Птичката беше кацнала на един висок покрив и ги гледаше внимателно и зорко, без да помръдва и милиметър, а на едното ѝ краче беше вързана, завита на ролце, малка бележка. След миг пернатото започна да помръдва леко и да потръпва. После се сгърчи, изцвърча и падна мъртво на земята, доста близо до ококорените двама избраници. Грен погледна с притеснение и почуда към своята партньорка и после, предпазливо оглеждайки се, клекна до мъртвото животинче и дръпна бележката от крачето му. Бързо я отвори и прочете шепнешком посланието там, надраскано с грозен, неравен почерк. Послание, написано не с мастило, а с кръв:

“Калийн крещи под ножа на Бийхан... Калийн крещи за вашата помощ! Ако убивате моите птички, ще накълцам вашата Калийн!”