Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-паяк – почти пълно копие на Маггана: „...един най-страшен таен враг, в момента те гледа от високо с очи сън невидели, да мисли как да те погуби...“. В онзи момент някой буквално го беше гледал отвисоко през очите на птичката „вестител“, а може би и беше подслушвал всяка тяхна дума с изострения слух на пернатото. Божеството също ги бе предупредило многократно да очакват неочакваното и да не свалят гарда на вниманието си. Избраният воин се чувстваше като кръгъл глупак! Бяха се концентрирали върху Вор и отварата с такова нехайство и самонадеяност! Мислеха си, че ще ликвидират лесно звяра и че заедно ще спечелят надпреварата... Нищо тук не беше толкова лесно и просто, колкото бяха вярвали с Лиза д ...