Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на ухото си, отново легна. Нямаше нужда да вижда, за да знае кой я търси. Обаждането от само един определен човек предизвикваше тази
мелодия за звънене – по-големият от по-малките й братя – Калеб.
- Поздравчета, сестричке! - прогърмя жизнерадостният му глас в слушалката.
- Кале, какво искаш толкова рано сутрин? - попита младата жена сънено.
- Рано ли? Слънцето отдавна изгря.
- За теб, да. При мен е все още 6 часа сутринта. Не забравяй, че ни дели цял океан.
- Както и да е. Така даже е по-добре. Докато мозъкът ти още не се е събудил, няма да можеш да измислиш как да увърташ.
- За какво говориш, сатирите да те вземат? - леко се намръщи Фиби, опитвайки се да си спомни причина, поради която Калеб би ...