Започвам разказа си по следния начин...
Един ден в офиса, един кошмарен ден, който повлия не върху емоционалното състояние на хората в офиса, а върху психиката на тъй наречения ШЕФ. Защо се обръщам към неговия образ - поради факта, че той може да е ругал, крал и да са говорели зад гърба му, но в същността си той бе онзи шеф, който знаеше как се управлява и не допускаше бездействие и порнография на едно такова място,  което не би следвало да е място за сплетни. Офисът, такъв какъвто бе сам по себе си и хората в него, такива каквито са сами по себе си, едва ли биха могли да оценят колегата си и неговият труд - плод на действията му. Тези хора се вълнуваха повече от това кой какво казал за еди кого си, е да, ама това не е смисълът и същността на работата, такава, каквато трябва да бъде в един уважаващ се офис. От къде идва проблемът? Е, това всички го знаем, проблемът е в това, че всеки гледа да те преметне по начин, по който ти да не се усетиш т.е. с лицемерие и завист. Нашият "уважаван" ШЕФ просто си тръгна и какво стана, никой нищо не каза - замълчаха, а той просто престъпи прага на офисa с гордо вдигната глава, за да се присмее на онези овчедушни люде, които с различни мисли в главите си го изпращаха за последен път. Чудите се защо пиша всичко това за човек, който ми беше антипатичен, е, ще ви отговоря - този човек може да е бил всякакъв, но не заслужаваше да бъде унизен и стъпкан от живота, защото и най-голямото зло на света има право на глас и е невинно до доказване на противното или се лъжа, че така пишеше в конституцията - както в законовата, така и в конституцията на живота. Но стига драми... животът си тече както до сега, ще има ново ръководство, с нов шеф и с нова нагласа към нещата, ще има нови виждания през призмата на друга душа, която не се знае, ще ни прати в АДА ли, в РАЯ ли...