12.10.2007 г., 15:52

един ден в офиса

1.3K 0 0
1 мин за четене

Започвам разказа си по следния начин...
Един ден в офиса, един кошмарен ден, който повлия не върху емоционалното състояние на хората в офиса, а върху психиката на тъй наречения ШЕФ. Защо се обръщам към неговия образ - поради факта, че той може да е ругал, крал и да са говорели зад гърба му, но в същността си той бе онзи шеф, който знаеше как се управлява и не допускаше бездействие и порнография на едно такова място,  което не би следвало да е място за сплетни. Офисът, такъв какъвто бе сам по себе си и хората в него, такива каквито са сами по себе си, едва ли биха могли да оценят колегата си и неговият труд - плод на действията му. Тези хора се вълнуваха повече от това кой какво казал за еди кого си, е да, ама това не е смисълът и същността на работата, такава, каквато трябва да бъде в един уважаващ се офис. От къде идва проблемът? Е, това всички го знаем, проблемът е в това, че всеки гледа да те преметне по начин, по който ти да не се усетиш т.е. с лицемерие и завист. Нашият "уважаван" ШЕФ просто си тръгна и какво стана, никой нищо не каза - замълчаха, а той просто престъпи прага на офис
a с гордо вдигната глава, за да се присмее на онези овчедушни люде, които с различни мисли в главите си го изпращаха за последен път. Чудите се защо пиша всичко това за човек, който ми беше антипатичен, е, ще ви отговоря - този човек може да е бил всякакъв, но не заслужаваше да бъде унизен и стъпкан от живота, защото и най-голямото зло на света има право на глас и е невинно до доказване на противното или се лъжа, че така пишеше в конституцията - както в законовата, така и в конституцията на живота. Но стига драми... животът си тече както до сега, ще има ново ръководство, с нов шеф и с нова нагласа към нещата, ще има нови виждания през призмата на друга душа, която не се знае, ще ни прати в АДА ли, в РАЯ ли...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цеци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...