Започвам разказа си по следния начин...
Един ден в офиса, един кошмарен ден, който повлия не върху емоционалното състояние на хората в офиса, а върху психиката на тъй наречения ШЕФ. Защо се обръщам към неговия образ - поради факта, че той може да е ругал, крал и да са говорели зад гърба му, но в същността си той бе онзи шеф, който знаеше как се управлява и не допускаше бездействие и порнография на едно такова място, което не би следвало да е място за сплетни. Офисът, такъв какъвто бе сам по себе си и хората в него, такива каквито са сами по себе си, едва ли биха могли да оценят колегата си и неговият труд - плод на действията му. Тези хора се вълнуваха повече от това кой какво казал за еди кого си, е да, ама това не е смисълът и същността на работата, такава, каквато трябва да бъде в един уважаващ се офис. От къде идва проблемът? Е, това всички го знаем, проблемът е в това, че всеки гледа да те преметне по начин, по който ти да не се усетиш т.е. с лицемерие и завист. Нашият "уважаван" ...