Oct 12, 2007, 3:52 PM

един ден в офиса

  Prose
1.3K 0 0
1 min reading

Започвам разказа си по следния начин...
Един ден в офиса, един кошмарен ден, който повлия не върху емоционалното състояние на хората в офиса, а върху психиката на тъй наречения ШЕФ. Защо се обръщам към неговия образ - поради факта, че той може да е ругал, крал и да са говорели зад гърба му, но в същността си той бе онзи шеф, който знаеше как се управлява и не допускаше бездействие и порнография на едно такова място,  което не би следвало да е място за сплетни. Офисът, такъв какъвто бе сам по себе си и хората в него, такива каквито са сами по себе си, едва ли биха могли да оценят колегата си и неговият труд - плод на действията му. Тези хора се вълнуваха повече от това кой какво казал за еди кого си, е да, ама това не е смисълът и същността на работата, такава, каквато трябва да бъде в един уважаващ се офис. От къде идва проблемът? Е, това всички го знаем, проблемът е в това, че всеки гледа да те преметне по начин, по който ти да не се усетиш т.е. с лицемерие и завист. Нашият "уважаван" ШЕФ просто си тръгна и какво стана, никой нищо не каза - замълчаха, а той просто престъпи прага на офис
a с гордо вдигната глава, за да се присмее на онези овчедушни люде, които с различни мисли в главите си го изпращаха за последен път. Чудите се защо пиша всичко това за човек, който ми беше антипатичен, е, ще ви отговоря - този човек може да е бил всякакъв, но не заслужаваше да бъде унизен и стъпкан от живота, защото и най-голямото зло на света има право на глас и е невинно до доказване на противното или се лъжа, че така пишеше в конституцията - както в законовата, така и в конституцията на живота. Но стига драми... животът си тече както до сега, ще има ново ръководство, с нов шеф и с нова нагласа към нещата, ще има нови виждания през призмата на друга душа, която не се знае, ще ни прати в АДА ли, в РАЯ ли...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цеци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...