Eia (Росица Танчева)
436 13858
1 may 2010, 8:01

Един ум 

  Prosa » Otros
1019 0 7

 

     Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затуптя! Тогава покрай студения ум проблясна ореол от топлота. „Какъв красив ум!” - възхити се детето и се усмихна... А болничната стая доби цвят на зряла праскова и слънчеви зайчета заиграха по стените й. Студът си подви опашката, изфуча и заотстъпва по лабиринта от коридори. Високото самомнение се замисли и отстъпи мястото си на разбиращото умение. Стана топло и уютно. Тогава пациентът се размърда и на свой ред се усмихна…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??