Един ум
Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затуптя! Тогава покрай студения ум проблясна ореол от топлота. „Какъв красив ум!” - възхити се детето и се усмихна... А болничната стая доби цвят на зряла праскова и слънчеви зайчета заиграха по стените й. Студът си подви опашката, изфуча и заотстъпва по лабиринта от коридори. Високото самомнение се замисли и отстъпи мястото си на разбиращото умение. Стана топло и уютно. Тогава пациентът се размърда и на свой ред се усмихна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
