Eia (Росица Танчева)
436 13844
May 1, 2010, 8:01 AM

Един ум 

  Prose » Others
1078 0 7

 

     Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затуптя! Тогава покрай студения ум проблясна ореол от топлота. „Какъв красив ум!” - възхити се детето и се усмихна... А болничната стая доби цвят на зряла праскова и слънчеви зайчета заиграха по стените й. Студът си подви опашката, изфуча и заотстъпва по лабиринта от коридори. Високото самомнение се замисли и отстъпи мястото си на разбиращото умение. Стана топло и уютно. Тогава пациентът се размърда и на свой ред се усмихна…

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??