И последният изпит остана в книжката. Така че – време е да се поприбере за седмица в родния град, да хапне свинско, да пробва винцето на дядо си, да се види с приятелите от училище, да разменят някоя история от следването.
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на автобусни билети. Обаче – нямаше. Следващата година щеше да знае, но сега… Още заек-първокурсник… Даже казармата не беше го научила на малко предвидливост.
Е, ще отиде с влака. Билет до Мездра или Червен бряг, после все ще намери автобус…
Билети на гарата имаше, предпочете до Червен бряг. Някакви си 30 километра после, може и на стоп да ги глътне. Та в казармата изчезна от Севлиево с гарнизон, спря камион край града, прехвърли се в Ловеч, а после след Плевен и необезспокояван от никакви патрули, изненада родителите си…
А пред гишето видя Юлия. Колежката от журналистиката, запознаха се на първата „заешка“ бригада. Дребна, лека, пъргава, симпатична… Даже бяха заедно на ресторант в Плевен. То с ...