Едно лято, изпълнено с чувства

                                                 Едно лято, изпълнено с чувства

  Много ми се искаше да живея щастливо, та кой ли не го иска?! Обаче попаднах в семейство, в което скандалите бяха ежедневие. Усмивки - никакви. Такова бях гледала само по филмите и изведнъж се оказах в този кошмар.  Дълго време бях чуждия човек. Това се отразяваше на нашите отношения с мъжа ми. Започнахме да се караме. Мъжът ми беше хубавият, умният, а аз... пълната му противоположност. „Хубавите ябълки, свинете ги ядат. Сине, колко си хубав?" Идеше ми да избягам и никога да не се върна.  Но вече имахме дете и аз обичах мъжа ми, а май и той мене по някакъв си негов начин.

  Самочувствието ми беше под нулата. Сваляха ме колеги, познати, непознати... Но изневерява ли се, когато имаш проблеми? Минаха години, нещата се пооправиха. И се случи... Влюбих се до полуда. Сваляли са ме, не е да са ме подминавали, но все съм се питала, а дали трябва? Да не сбъркам. Този - не, защото... Онзи - не, защото не ми харесва. А с това момче просто се случи. Направо полетях с главата надолу и каквото щеше да става. Не мога да си го обясня - химия и толкова. Не мислиш, просто летиш. Секс? Не, той не ми липсваше, аз съм добре гледано цвете, редовно поливано. Имах нужда от мили думи, повече нежност, та кой ли няма?! Изведнъж се почуствах най-красивата, най-щастливата и най-желаната жена на света. Като в приказките.Всички влюбени се чувстват така, прекрасно е! Всеки трябва да го изживее, за да се почувства значим! Аз не стъпвах по земята, изпълняваше се всяко мое желание. Взимаха ме от нас и ме караха до работата, после ме връщаха обратно. Ако валеше, бяха пред вратата ми с чадър. Трябваше да пазарувам, пазаруваха вместо мен, за да имаме време поне да си поговорим, вместо да бързам. Той си ходеше на главата само и само да ми угоди. Все едно, че гледах най-романтичния филм. Не можех да повярвам, че ми се случва, толкова беше хубаво, чак нереално. Докато караше колата, ми държеше ръцете. Цветя? Аз никога не бях толкова глезена, колкото тогава. Обикновено ги забравях на задната седалка, но никога не ми се разсърди за това. Любимото ми беше: „ Днес е петък, как ще издържа да не те виждам събота и неделя?!" А аз го питах: „То кой ли би издържал да не ме вижда толкова дълго време?" През почивните дни минаваше покрай нас с колата, за да ме види. В понеделник ми казва, че ме е гледал как простирам. Това означава, че е висял на паркинга зад блока с часове... Луд човек! Той ме обожаваше, а аз летях от щастие.

  Май мъжът ми усети, че с мен става нещо, но единственото, което правеше, беше да ме прегръща насън до болка и да въздиша тежко. Нещата и вкъщи се пооправиха.

  Дойде есента. Моето влюбено момче ми беше споделило, че когато ходи с една жена, е само с нея. Това нямаше нужда да ми го казва, то се виждаше. Той ми звънеше по двайсет пъти на ден да ме чуе как съм. Само да му звъннех, той долиташе с колата. Беше полудял по мене. Каза, че колегите и колежките наричал с моето име. Лудо влюбен, това е.

  Също така ми беше казал, че бързо му минавало и след това си търсел ново гадже.

  И така, дойде есента и... Стори ми се, че нещо не е както преди. Реших, че ми е изтекло времето и той може би има друга. Всичко беше толкова хубаво, не исках да го разваляме с лъжи. Веднъж той ми се обади  в работата по служебния телефон. Аз вдигнах и казах, че ме няма. Разбира се, че ми е познал гласа, но повече не ми се обади. Да, това беше краят, не трябваше обяснения защо и какво, просто си отиде така, както беше дошъл. Плаках цял ден. Така приключи моето прекрасно лято, изпълнено с чувства.

  Мина доста време. Един ден той ми се обади и предложи да се видиме след работа. Дойде да ме вземе. Зарадвахме се, че се виждаме отново. Държеше ми ръцете, докато караше, както преди... Сякаш никога не бяхме се разделяли. Попитах го:

• - Колко време мина от онзи дъждовен есенен ден?
• - Две години и три месеца, през които и за миг не спрях да мисля за теб. Толкова пъти исках да ти звънна, но ме беше страх, че ще ми отговориш с онзи глас „Няма я!". Карах често след теб и те гледах как с колежките след работа се заливахте от смях, а на мен ми се късаше сърцето, че не мога да съм с теб. Какво се случи, защо стана така? Защо реши да прекратиш връзката ни?
• - А има ли значение вече?! Може би така е трябвало да стане, за да не си омръзнем...

  Това е моята история. Щастлива съм, че я изживях!