Едно лято, изпълнено с чувства
Едно лято, изпълнено с чувства
Много ми се искаше да живея щастливо, та кой ли не го иска?! Обаче попаднах в семейство, в което скандалите бяха ежедневие. Усмивки - никакви. Такова бях гледала само по филмите и изведнъж се оказах в този кошмар. Дълго време бях чуждия човек. Това се отразяваше на нашите отношения с мъжа ми. Започнахме да се караме. Мъжът ми беше хубавият, умният, а аз... пълната му противоположност. „Хубавите ябълки, свинете ги ядат. Сине, колко си хубав?" Идеше ми да избягам и никога да не се върна. Но вече имахме дете и аз обичах мъжа ми, а май и той мене по някакъв си негов начин.
Самочувствието ми беше под нулата. Сваляха ме колеги, познати, непознати... Но изневерява ли се, когато имаш проблеми? Минаха години, нещата се пооправиха. И се случи... Влюбих се до полуда. Сваляли са ме, не е да са ме подминавали, но все съм се питала, а дали трябва? Да не сбъркам. Този - не, защото... Онзи - не, защото не ми харесва. А с това момче просто се случи. Направо полетях с главата надолу и каквото щеше да става. Не мога да си го обясня - химия и толкова. Не мислиш, просто летиш. Секс? Не, той не ми липсваше, аз съм добре гледано цвете, редовно поливано. Имах нужда от мили думи, повече нежност, та кой ли няма?! Изведнъж се почуствах най-красивата, най-щастливата и най-желаната жена на света. Като в приказките.Всички влюбени се чувстват така, прекрасно е! Всеки трябва да го изживее, за да се почувства значим! Аз не стъпвах по земята, изпълняваше се всяко мое желание. Взимаха ме от нас и ме караха до работата, после ме връщаха обратно. Ако валеше, бяха пред вратата ми с чадър. Трябваше да пазарувам, пазаруваха вместо мен, за да имаме време поне да си поговорим, вместо да бързам. Той си ходеше на главата само и само да ми угоди. Все едно, че гледах най-романтичния филм. Не можех да повярвам, че ми се случва, толкова беше хубаво, чак нереално. Докато караше колата, ми държеше ръцете. Цветя? Аз никога не бях толкова глезена, колкото тогава. Обикновено ги забравях на задната седалка, но никога не ми се разсърди за това. Любимото ми беше: „ Днес е петък, как ще издържа да не те виждам събота и неделя?!" А аз го питах: „То кой ли би издържал да не ме вижда толкова дълго време?" През почивните дни минаваше покрай нас с колата, за да ме види. В понеделник ми казва, че ме е гледал как простирам. Това означава, че е висял на паркинга зад блока с часове... Луд човек! Той ме обожаваше, а аз летях от щастие.
Май мъжът ми усети, че с мен става нещо, но единственото, което правеше, беше да ме прегръща насън до болка и да въздиша тежко. Нещата и вкъщи се пооправиха.
Дойде есента. Моето влюбено момче ми беше споделило, че когато ходи с една жена, е само с нея. Това нямаше нужда да ми го казва, то се виждаше. Той ми звънеше по двайсет пъти на ден да ме чуе как съм. Само да му звъннех, той долиташе с колата. Беше полудял по мене. Каза, че колегите и колежките наричал с моето име. Лудо влюбен, това е.
Също така ми беше казал, че бързо му минавало и след това си търсел ново гадже.
И така, дойде есента и... Стори ми се, че нещо не е както преди. Реших, че ми е изтекло времето и той може би има друга. Всичко беше толкова хубаво, не исках да го разваляме с лъжи. Веднъж той ми се обади в работата по служебния телефон. Аз вдигнах и казах, че ме няма. Разбира се, че ми е познал гласа, но повече не ми се обади. Да, това беше краят, не трябваше обяснения защо и какво, просто си отиде така, както беше дошъл. Плаках цял ден. Така приключи моето прекрасно лято, изпълнено с чувства.
Мина доста време. Един ден той ми се обади и предложи да се видиме след работа. Дойде да ме вземе. Зарадвахме се, че се виждаме отново. Държеше ми ръцете, докато караше, както преди... Сякаш никога не бяхме се разделяли. Попитах го:
- - Колко време мина от онзи дъждовен есенен ден?
- - Две години и три месеца, през които и за миг не спрях да мисля за теб. Толкова пъти исках да ти звънна, но ме беше страх, че ще ми отговориш с онзи глас „Няма я!". Карах често след теб и те гледах как с колежките след работа се заливахте от смях, а на мен ми се късаше сърцето, че не мога да съм с теб. Какво се случи, защо стана така? Защо реши да прекратиш връзката ни?
- - А има ли значение вече?! Може би така е трябвало да стане, за да не си омръзнем...
Това е моята история. Щастлива съм, че я изживях!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Слънчево настроение и на теб, скъпа ми Стами!!!
-
Страхотен разказ Светле ,трябва да се живее понякога за мига ,за да не съжаляваме после за пропуснатия шанс !!!И аз съм съгласна с Омар Хайям веднъж се живее на този свят, да му се наслаждаваме докрай!!!
Поздрави Светле, усмивки и слънчево настроение ти пожелавам !!!
-
Чуденце, сигурно си много права!!! Нели, дано да са били красиви спомените ти!!! Моряко, май всички сме от една кръвна група. А с Омар Хайям съм съгласна от първата до последната буква!!!
-
Дано Нелсан не ми се разсърди за допълнението към нейния коментар. Но не мога да се сдържа - не просто си уникална. Уникална си до невъзможност! Затова искам и аз да ти подаря нещо от великият Омар Хайям:
Всеки ден на земята, прекаран от нас,
да е пълен с безгрижие, радост и страст,
че животът е скъп само тук - на земята,
а какво е живот, не бих могъл да кажа и аз!
***
Тъй говорят: "Ще имате ядене, мед и вино
и куп други наслади в Рая!" Дано!
Но сега ми се иска да имам любов, пълна чаша,
а къде ще съм сетне - повярвайте - все е едно!
А на останалите ми се иска да пожелая само едно - Да не се боят от съдбата и да изживяват спомените си ... докрай!
-
Не мога да добавя нищо, което останалите да не са го казали. Само ще ти кажа, че си уникална! И на мен ми навя спомени...
-
Танче, имам две-три неща, които са измислени. Всичко друго е истинско - мое или разказано ми от приятели. Те са живия живот, моят, твоят...Целувам те и аз. По-малко сълзички, повече поводи за усмивки!!! Теди, прекрасни сте вие, че ме четете!!! Моряче, чета те с удоволствие, пиши!!!
-
Ели, обожавам те бе, русокосо съкровище!!! Злати, така трябва!!! Анет, трябва да има такива летни мигове!!! Галка, съвети лесно се дават, но ги нагаждай към своята реалност. Моята приятелка е омъжена от двайсет години и все още не е изневерила на мъжа си. И такова има по света!!!
-
Дари, според мен даже трябва да е още по-хубаво!!! Анетче, понякога е страшно готино с любим човек да помълчиш, но ти сигурна съм, че го знаеш! Петинка, трябва да умее човек да си прави красиви спомени!!!
-
Ице, с теб ще си поговорим на четири очи!!! Айде, другите да си затворят очите! Деси, какво различно правиме? Това го има по целия свят - любовта. Вили, благодаря за чудесния подарък!!! Мери, а дали не съм описала теб?!
-
Не зная, не бих коментирал, дори и на шега, кой кого по колко пъти полива! Не искам да си повторя коментара, за излъчването у някои хора, което превръща другите в техни роби. Но само ще повторя - минала си под дъгата и това е прекрасно! Защото част от цветовете от тази дъга предаваш и на останалите чрез настроението в твоето творчество!
-
Каква романтика, какво лято!?
Прекрасно пишеш! -
Разплака ме Светле!
Ти си магъосница!Умееш да разсмиваш и разплакваш със същата сила!
Бъркаш в сърцето!Всяка твоя история е истинска,та макар и измислена!
Целувам те! -
!!!
Да,наистина,дота хора казват,че изневярата в повечето случаи заздравява семейството...Аз лично не съм си и помисляла да го направя,но твоят разказ е още едно доказателство за това!!!
Поздравления,Светле! -
!!!
Сладост!!! -
Щастлива история Поздрави, Светле.
-
Спомени, спомени... !!!
Благодаря ти, че за кратко върна прекрасния спомен в душата ми!!!
"По-добре късно, отколкото никога" ... да го изживее човек!
Гуш* -
Светле, не желая повече да се повтарям ...
Мълча.
Поздрав и усмивка. -
Тази история и аз съм я преживяла. Прочетох хубавия ти разказ с лека носталгия, Светле. Поздрави!
-
Това, което ме кара постоянно да търся твоите неща, е невероятното съответствие у теб между име, светоусещане, показвано чрез твоето творчество и чисто човешко излъчване!
На твоята лирична героиня бих подарил една рубая от Омар Хайям! (тя е част от един тост!...) Та нали всички сме еднакви в някои преживявания.
Като малък отправях очи към небосвода голям,
търсех аз Ада и Рая и други чудатости там.
По-късно наставник-мъдрец ме поучи:
- Запомни! Адът и Раят са в сърцата ни само, Хайям! -
Ето пак се отрих от части в разказа ти!!!
Страхотен своеобразен психолог си, да знаеш!!!
Прекрасна си!! -
Ей, че си... Мъчиш момчето. Обаче ми хареса историята ти, Светле!!! И израза ти - "цвете, редовно поливано". Личи ти, че поне два пъти на ден са те поливали. А ти се оплакваш...Скица, ненаситница...
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
