Има кафенета, които не променят облика си с години. Това не само, че не ги амортизира, но и прави стила им неповторим и създава усещането за уют и спокойствие. Усещане, което понякога липсва в домовете на много хора. Кафене от този вид е едно, което условно ще нарека „Есенна усмивка”. Намира се в стар, столичен квартал, но може да бъде къде ли не в България. Още при влизането, малък трилистник, който се е изхитрил и е пуснал повече листа, посреща клиентите. Стените, боядисани в бежово, са украсени с три картини. От тях най-силно впечатление прави маслена рисунка на стара къща, оградена със солидна, каменна стена. Постройката сякаш е сляла червеното на керемидения си покрив с пъстрите цветове на дърветата зад нея. Тази нейна приспособимост я е направила устойчива на ударите на времето. Точно под картината, около маса с плот от армирано стъкло, трите плетени стола бяха заети от Зевзека, Философа и Наблюдателя. Те бяха мъже около седемдесетте, които пиеха кафе с усмивки на лицата си.
Фило ...