Facebook навици (част 1)
"Facebook - We are all connected."
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всичко?
От една страна, Facebook ни дава огромната възможност да следим от разстояние живота на приятели и познати,(та и на непознати!). Да откриваме хора, с които сме загубили всякаква форма на контакт. Гледаме им снимките, ляйкваме си по някой статус, честитим си рожденните дни, но си мълчим..
Защо, по дяволите, никой не говори!? Всеки приказва на вятъра..
Целият този материал, който всеки от нас бълва във Facebook, не е огледало на реалния живот, който водим. То, ако беше така, представете си, как по стените на приятелите Ви, щеше да има статуси като:
"Таня си губи времето на работа"...
"Боряна се кара с мъжа си"...
"Симеон шофира пиян"...
"Кирил наби гаджето си"...
"Филип е уволнен"...
"Явор се друса"...
"На Петьо не му стана"...
"Людмила умира от скука"...
"Светлана плаче"...
"Деница крещи на децата си"...
"Гошо мастурбира"...
Като чи ли всички скучаят до отчаяние. Ужасно самотни. Дълбоко отегчени... От собствения си живот!
Тогава единственото решение е този живот да бъде представен като интересен и вълнуващ за другите! То не е вече ''Фейс Бук'' ами ''Фук бук'' - снимки и статуси с новата кола, новото гадже, нови дрехи, прически, уведомления кой, къде и с кого пие, яде или си почива в луксозни хотели..
Пътуванията в чужбина са излежда каймака на Фейсбук пиара. Те се съобщават още преди заминаването, за да може всички да "тръпнат" преди да видят фотографиите.
А дори и да сте прекарали най-якия отпуск, в който не сте мислили за никого, винаги идва следваканционната депресия, която върви ръка за ръка с Facekook висенето..
Да, всички се показват в своя светъл миг - красиви, усмихнати и симпатични. Всъщност много са нещастни, неуверени, уморени и отегчени от живота си. Да покажем най-доброто от себе си, да сме харесвани на фотосите ни, ни носи някакъв вид радост и утеха. Понякога, когато се чувствам много зле, изкарвам някоя снимка от миналата седмица, миналия месец, миналото лято, от миналия живот.. Публикувам я с някакъв надпис с много усмивки.. А истината е, че ми се плаче. И след като "N" брой хора я харесат, някакси се чувствам по-добре.
Последните 10 години, откаквто Фейсбук нашумя и в България, ние всички имаме нужда да се показваме, да сме харесвани, да се хвалим.. А сме толкова сами.
Следващия път, когато забележиш, че твой приятел е по-активен от всякога във Facebook, обади му се! Дори и да си го видяли на снимки с 2 ужасно красиви мадами в събота вечер и да се е тагнал в 3 кафенета и 5 нощни клуба... По-скоро, бих казала, именно тогава го търси! И не с думите ''гледам прекарваш си страхотно''! Тогава ще го задължиш да потдържа илюзията за прекрасния си живот... Просто го питай как е.. Бъди му приятел, а не заблуден наблюдател. Ако твоя приятелката често публикува снимки, на които изглежда защеметяващо и колекционира ляйкове и ласкаещи коментари, на които светкавично отговаря, обади и се! Вероятно приятелят и я е зарязал и тя се опитва са го впечатли с красотата си. Тя тайничко си въобразява, че него вече страшно го е яд, че е оставил този неземно красив ангел, озовал се незнайно как на земята..
Обади и се!
Истината е съвсем друга... Щастливите хора, които живеят пълноценно живота си, ги няма във Фейсбук. Те имат работата, която обичат. Те са с хората, които обичат. Те прекарват най-страхотната вечер... Те дори не се сещат за Фейсбук. Именно те са на правилното място, с правилните хора и няма защо и на кого да го показват.
Забелязали ли сте, че когато сте щастливи, Вие не сте във Facebook. Вие прекарвате пълноценно времето си със семеството си, с най-добрия Ви приятел или новото Ви гадже, в което започвате да се влюбвате! И тогава животът е толкова прекрасен. Едвам успявате да качите някоя хубава снимка с вас двамата.. Само, когато просто се чудите как да убиете времето. Тя вече Ви липсва... А ще я видите чак след.. два часа.. по дяволите! ...Два часа и отново ще сте заедно и ще можете да хванете ръката и... Да погалите и целунете косата и... А тя ухае прекрасно.. Тогава не ви трябват нито приятелите Ви, нито познати, нито Facebook и всякакъв излишен тип личен пиар. Вие сте просто щастлив. И влюбен..
Човек е млад, свеж и истински жив, само докато е влюбен и обича...
И от тук идва искренното ми пожелание, драги читателю...
Желая ти някой ден да си толкова щастлив, че да отваряш Facebook за кратко, само за да качиш някоя нова снимка със сина ти или с любовта ти... А после да те няма седмици наред...
Да имаш по-малко статуси и повече живот...
(Следва продължение...)
© D. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Маски слагат хората с професионални интереси в Интернет. Другите се разтоварват от глупостите в реала.
-
Точно така, Админ. Само съм изненадан, че и младите хора, а не само по-големичките консерватори, вече мислят така. Да "1984" на Оруел е изумителна. Ако обаче използвам и здравословната си параноя, мога да кажа "а това не е ли подготовка?" за сегашното. Няма нищо по-лошо от т.н. "глобализация" - другото име на веригите, с които искат да ни нулират.
-
Това не трябва ли да е в раздел "есета"?
Едно време цъках фейсбук докато пътувах с тролея, сега чета прозата тук и изобщо не се сещам за фейса.
Много искам да прочета и "1984".
Понеже и професионално се занимавам с Интернет и мен също ме притесняваше факта, че подобна платформа е направена да те шпионира, но това всъщност, което сега ме притеснява повече, е че вече не само те следи, а ти и нашепва... -
Люси, аз не бих си позволила да ги съдя.. Защото иначе, ще трябва да съдя и себе си..
Просто съм разсъждавала по въпроса. И продължавам да мисля. Ще има втора част...
Поздрави и хубав ден на всички сладури! -
Интересна тема. Реалността смазва хората и те търсят изява. Не бива да ги съдим. Това, което правя в Интернет, го правя за приятели. Естествено мога да го правя и без да се афиширам.
-
Във Фейсбук темата всеки е експерт на база собствен опит. От 2012 г. бях принудена да се залича от всички социални мрежи. Абстиненцията продължи почти година. Проглеждането е дълъг процес. Всъщност това място ме докосна до хора, който няма как да присъстват в личното ми пространство. Сега се дразня, че различни регистрации за какво ли не ми изискват фейсбук профил. Дори снимките на племенничките не мога да виждам, ако стоя "извън". Много добре осъзнавам плюсовите и минусите, но искам избора да е мой. Всяко пристрастяване започва плахо и неусетно – с любопитство. А после... ами после те превзема изцяло. Искаш още и още. Търсиш си дрогата. Не ядеш, не спиш, виртуално друсан си. Сега съм чиста... почти
Кефиш! -
Благодавя Ви много Алекс и Силви! Присъствието Ви ме радва много! Безжичен, за 1984 на George Orwell ли говориш? Хубав ден!
-
Много актуално есе, хареса ми, подкрепям абсолютно!
-
Точно това очаквах от "Откровения"! Да прочета истини! Тук намерих една откровенна истина! Споделям я и Ви благодаря!
-
ФБ не е нищо повече от една гадна шпионска програмка. Удобна за всички унищожители и лапачи на ресурси за нормалните хора. Удобна и за незаконните "милиардери" (с какво право са такива) от Америка, Русия, Европа,Китай. Хора, не разбирате ли, че че не искат, ние, обикновените, да живеем! Правете "лайкове" ( на какво - на собственото си унищожение ли?) И не си спомняйте"1984", ако изобщо знаете какво е това. Съжалявам! За този безумен свят.
. -
Има нещо такова... Благодаря ти, Ани!!! Хубаво е да бъде човек видян. А кога сме наистина видяни?? Ще ме вдъхновиш да пиша по темата тези дни! Бих казала на някой: "чувствам се видяна от теб, когато ме гледаш в очите, когато ме докосваш, когато ме слушаш и когато ме четеш..."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
