Facebook навици (част 1)

"Facebook -  We are all connected." 

Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всичко?  

От една страна, Facebook ни дава огромната възможност да следим от разстояние живота на приятели и познати,(та и на непознати!). Да откриваме хора, с които сме загубили всякаква форма на контакт. Гледаме им снимките, ляйкваме си по някой статус, честитим си рожденните дни, но си мълчим..  

Защо, по дяволите, никой не говори!? Всеки приказва на вятъра..

Целият този материал, който всеки от нас бълва във Facebook, не е огледало на реалния живот, който водим. То, ако беше така, представете си, как по стените на приятелите Ви, щеше да има статуси като:

 "Таня си губи времето на работа"...

 "Боряна се кара с мъжа си"...

 "Симеон шофира пиян"...

"Кирил наби гаджето си"...

"Филип е уволнен"...

"Явор се друса"... 

"На Петьо не му стана"...

"Людмила умира от скука"...

"Светлана плаче"...

"Деница крещи на децата си"...

 "Гошо мастурбира"... 

Като чи ли всички скучаят до отчаяние. Ужасно самотни. Дълбоко отегчени... От собствения си живот!

Тогава единственото решение е този живот да бъде представен като интересен и вълнуващ за другите! То не е вече ''Фейс Бук'' ами ''Фук бук'' - снимки и статуси с новата кола, новото гадже, нови дрехи, прически, уведомления кой, къде и с кого пие, яде или си почива в луксозни хотели..

Пътуванията в чужбина са излежда каймака на Фейсбук пиара. Те се съобщават още преди заминаването, за да може всички да "тръпнат" преди да видят фотографиите. 

А дори и да сте прекарали най-якия отпуск, в който не сте мислили за никого, винаги идва следваканционната депресия, която върви ръка за ръка с Facekook висенето..

Да, всички се показват в своя светъл миг - красиви, усмихнати и симпатични. Всъщност много са нещастни, неуверени, уморени и отегчени от живота си. Да покажем най-доброто от себе си, да сме харесвани на фотосите ни, ни носи някакъв вид радост и утеха. Понякога, когато се чувствам много зле, изкарвам някоя снимка от миналата седмица, миналия месец, миналото лято, от миналия живот.. Публикувам я с някакъв надпис с много усмивки.. А истината е, че ми се плаче. И след като "N" брой хора я харесат, някакси  се чувствам по-добре.  

Последните 10 години, откаквто Фейсбук нашумя и в България, ние всички имаме нужда да се показваме, да сме харесвани, да се хвалим.. А сме толкова сами. 

Следващия път, когато забележиш, че твой приятел е по-активен от всякога във Facebook, обади му се! Дори и да си го видяли на снимки с 2 ужасно красиви мадами в събота вечер и да се е тагнал в 3 кафенета и 5 нощни клуба... По-скоро, бих казала, именно тогава го търси! И не с думите ''гледам прекарваш си страхотно''! Тогава ще го задължиш да потдържа илюзията за прекрасния си живот... Просто го питай как е.. Бъди му приятел, а не заблуден наблюдател. Ако твоя приятелката често публикува снимки, на които изглежда защеметяващо и колекционира ляйкове и ласкаещи коментари, на които светкавично отговаря, обади и се! Вероятно приятелят и я е зарязал и тя се опитва са го впечатли с красотата си. Тя тайничко си въобразява, че него вече страшно го е яд, че е оставил този неземно красив ангел, озовал се незнайно как на земята..

Обади и се! 

Истината е съвсем друга... Щастливите хора, които живеят пълноценно живота си, ги няма във Фейсбук. Те имат работата, която обичат. Те са с хората, които обичат. Те прекарват най-страхотната вечер... Те дори не се сещат за Фейсбук. Именно те са на правилното място, с правилните хора и няма защо и на кого да го показват. 

Забелязали ли сте, че когато сте щастливи, Вие не сте във Facebook. Вие прекарвате пълноценно времето си със семеството си, с най-добрия Ви приятел или новото Ви гадже, в което започвате да се влюбвате! И тогава животът е толкова прекрасен. Едвам успявате да качите някоя хубава снимка с вас двамата..  Само, когато просто се чудите как да убиете времето.  Тя вече Ви липсва... А ще я видите чак след.. два часа.. по дяволите! ...Два часа и отново ще сте заедно и ще можете да хванете ръката и... Да погалите и целунете косата и... А тя ухае прекрасно.. Тогава не ви трябват нито приятелите Ви, нито познати, нито Facebook и всякакъв излишен тип личен пиар. Вие сте просто щастлив. И влюбен..

Човек е млад, свеж и истински жив, само докато е влюбен и обича...

И от тук идва искренното ми пожелание, драги читателю...

Желая ти някой ден да си толкова щастлив, че да отваряш Facebook за кратко, само за да качиш някоя нова снимка със сина ти или с любовта ти...  А после да те няма седмици наред...

Да имаш по-малко статуси и повече живот... 

(Следва продължение...)