Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дърва, закупил е някакво землище. Щъркелът замита крила по това време – началото на юни е, търси трева. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него.
Влажно. Черешата си спихна от дъжда. За кайсията да не говорим.
И да не говорим за това, че всичко тука стана тъжно и зелено.
Как може? В този райски кът – където...
Щях да кажа нещо за птичките, ама това са го казали по-добре от мен вече. Поетите, прокурорите. Едните мечтаят за свят със щастие, другите за щастие без свят.
И сигурно затова е тихо. Защото не ги чувам. Следобед маршрутът на авиолиниите се сменя и не преминава вече небето над моя двор. Значи съм обезопасен.
Съседът краде клони на чужди дървета. Не се страхува от самолетите. Те не го виждат. Не го виждам и аз. Само чувам как стенат стеблата им. Нека краде. Какво, кой ще му пречи? В съда крадат доказателства. В болницата – епикризи. В общиините – протоколи ...