Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетният ден, когато с усмивка ми поиска една цигара.
- С удоволствие, но ми е единствена. Така ограничавам пушенето - отговорих ѝ аз.
- Може да почерпя едно кафе.
- Благодаря за поканата, ще се поразходя малко и пак ще се върна – така ми отвърна тя.
След половин час отново влезе в книжарницата, в ръката си държеше цигара. И ме помоли за обещаното кафе.
И тогава започна да разказва за себе си. Половината неща така и не разбрах, скачаше от тема на тема. Имаше нещо силно в начина, по който намесваше Бог, но и някак плашещо за мен. Как мисли, че той не е доволен от праведността ѝ, от това как живее с приятеля си, който половин седмица е трезвен, а после пак толкова е в пиянски несвяст пропивайки пар ...