5 feb 2009, 9:19

Фатални страсти 2 

  Prosa » De humor
1383 0 14
2 мин за четене
Дона Изабела бързо дойде в съзнание. „От вълнение и преумора е" - успокои присъстващите семейният лекар. Партито мина като по ноти - с обичайните банални реплики и дежурни усмивки... От време на време дона Изабела крадешком поглеждаше към посребрения, но все още привлекателен Ромеро, който сега се казваше дон Емилио. „Дори и за името си ме е излъгал негодникът му неден!"- с яд си мислеше домакинята и любезно подканваше гостите да опитат от поредния деликатес.
Към края на партито Дона Изабела успя да издебне подходящ момент и сърцераздирателно прошепна: „Ромеро, не ме ли позна?! Аз съм твоята сърничка!" Често я наричаше така... Той трепна и втренчено я погледна: пред него стоеше по-скоро свинка. Но изведнъж споменът изплува от тъмните й влажни очи. Йезус Мария! Това беше онази наивница, която съблазни преди години. Докато трескаво обмисляше отбранителна стратегия, дона Изабела изхлипа: „Беатрис е твоя дъщеря! Чуваш ли ме?! ТВОЯ! За Бога, трябва да спрем това безумие!" От очите й се търк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??