Фатални страсти 2
Дона Изабела бързо дойде в съзнание. „От вълнение и преумора е" - успокои присъстващите семейният лекар. Партито мина като по ноти - с обичайните банални реплики и дежурни усмивки... От време на време дона Изабела крадешком поглеждаше към посребрения, но все още привлекателен Ромеро, който сега се казваше дон Емилио. „Дори и за името си ме е излъгал негодникът му неден!"- с яд си мислеше домакинята и любезно подканваше гостите да опитат от поредния деликатес.
Към края на партито Дона Изабела успя да издебне подходящ момент и сърцераздирателно прошепна: „Ромеро, не ме ли позна?! Аз съм твоята сърничка!" Често я наричаше така... Той трепна и втренчено я погледна: пред него стоеше по-скоро свинка. Но изведнъж споменът изплува от тъмните й влажни очи. Йезус Мария! Това беше онази наивница, която съблазни преди години. Докато трескаво обмисляше отбранителна стратегия, дона Изабела изхлипа: „Беатрис е твоя дъщеря! Чуваш ли ме?! ТВОЯ! За Бога, трябва да спрем това безумие!" От очите й се търкаляха едри сълзи - досущ като капките от макрофотото в сайт "Откровения"... Дон Емилио стоеше като гръмнат, но скоро се окопити: „Успокой се, Изабела! Трябва да ти призная нещо..." Още първата брачна нощ дона Малвина му споделила, че не може да има деца. След пет месеца сестра й починала по време на раждане и те осиновили Хосе Карлос. „Няма никакво кръвосмешение!" - неистово повтаряше дон Емилио. Дона Изабела вече ридаеше...
Скоро след това вдигнаха пищна сватба.
9 месеца по-късно...
След жестоки диети и пластични операции дона Изабела се промени до неузнаваемост. Струваха си усилията и средствата: беше се превърнала в елегантна и привлекателна дама. Младата двойка летеше от щастие и всички коментираха, че дон Емилио е обикнал снаха си като родна дъщеря... Но една сутрин имението осъмна с новината на деня: хубавата Аманда беше избягала с градинаря Хуанито, който преди това дълбоко бръкна в касата на господарите си. Съкрушен от двойния удар, дон Алваро се поболя и сватовете го навестиха. Дон Емилио за малко не викна: "Уааау!" при вида на променената Изабела. Още същата вечер той я пресрещна и страстно я прегърна: "О, Изабела! Сърничке моя!" Краката на дона Изабела омекнаха като памук . Нямаше повече сили да се бори с фаталното чувство и му се отдаде... Между ласките крояха планове за бягство...
КРАЙ НА ФИЛМА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
