Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакътя надолу. Вратата се отвори. Заслепен от луминесцентните лампи, понечи да закрие лице с остатъка от лявата си ръка. Прекалено много светлина преминаваше през ресните кожа и месо бе да му се не види...
От летаргията, в която се намираше от дни, го изтръгна смехът.
Смехът на двойката канибали. Канибали може и да звучи страшно, брутално, извратено, но самият стремеж бе един светъл свят.
- Аоъхху - ужасът го заля. Меко казано заля. Все едно го бяха топнали в тенджера гореща вода... (Това всъщност се случи същата вечер, но той не бе жив от часове, така че шансовете го е усетил са...)
Горещите вълни страх и безпомощност се редуваха с леденото течение, което създаваха каменните стени. Очите му, ок ...