21.12.2012 г., 2:09  

Фермата :D

1.1K 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше. 

Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакътя надолу. Вратата се отвори.  Заслепен от луминесцентните лампи, понечи да закрие лице с остатъка от лявата си ръка. Прекалено много светлина преминаваше през ресните кожа и месо бе да му се не види...

От летаргията, в която се намираше от дни, го изтръгна смехът. 

Смехът на двойката канибали. Канибали може и да звучи страшно, брутално, извратено, но самият стремеж бе един светъл свят.

- Аоъхху - ужасът го заля. Меко казано заля. Все едно го бяха топнали в тенджера гореща вода... (Това всъщност се случи същата вечер, но той не бе жив от часове, така че  шансовете го е усетил са...) 

 Горещите вълни страх и безпомощност се редуваха с леденото течение, което създаваха каменните стени. Очите му, ококорени до краен предел, аха да изскочат.

- Да, миличък, докато спеше, извадихме езика ти. И честно да ти кажа, изключително вкусен си... - гласът на девойката изключително мил и приятен. Дори му се прииска да ù благодари...

- Хайде да приключваме. Един подпис, и всичките ти мъки приключват. - Момчето приготви пистолет.

- Или ще се позабавляваме още мъничко. - Кокетно облиза устни момичето, вадейки сатър с плашещи размери.

Канибалът приближи. Хвана дясната му ръка за лакътя и заби химикалка в ставата. 

Ужасен писък на дълбока агония се изтръгна със свистене от надупчените му гърди.

Подадоха му листа. 

- Като гледам, доста имаме да си играем. - Октарина допря сатъра до лявото му коляно.

Изпитваше нужда да припадне. Да си почине от болката и ужаса. Замисли се колко ли крайника ще му струва това припадане. Побърза да подпише. Химикалката се въртеше в ставата. Чегърташе хрущяла и пращеше. Кръвта капеше по листа.

- Разумно от ваша страна. - Виктус прекрати мъките му...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ханк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, и простотии трябва да се пишат понякога, нали! А трябва ли?

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...