Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - философията си (доколкото мога да имам устойчива такава на своите години. Не че не вярвам истински в нея, просто знам, че възприятието се променя с порастването).
Всичко - за пореден (не - учудващ ме) път - се свежда до фрактал. Фракталът като повтаряща себе си - в себе си - форма, докато се самообразува и едновременно, паралелно с това, се разпада - се случва да е това Х-нещо, за което се опитвам да говоря. (Замисляйки се в мислите си, се сещам, че си говоря сама, а от там тръгват едни фрактални мисли за еднозначието на полярностите (но то е едно и също).) Колкото и да е банално (примирете се), ще го обознача с „Х“, така или иначе, няма да го ползвам много.
Не пускам бомбата, казвайки, че нищо др ...