... фракталифракталифрактали...
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - философията си (доколкото мога да имам устойчива такава на своите години. Не че не вярвам истински в нея, просто знам, че възприятието се променя с порастването).
Всичко - за пореден (не - учудващ ме) път - се свежда до фрактал. Фракталът като повтаряща себе си - в себе си - форма, докато се самообразува и едновременно, паралелно с това, се разпада - се случва да е това Х-нещо, за което се опитвам да говоря. (Замисляйки се в мислите си, се сещам, че си говоря сама, а от там тръгват едни фрактални мисли за еднозначието на полярностите (но то е едно и също).) Колкото и да е банално (примирете се), ще го обознача с „Х“, така или иначе, няма да го ползвам много.
Не пускам бомбата, казвайки, че нищо друго не съществува - освен Аз. Да кажа „възприемайте „Аз“ както пожелаете и ще е вярно“ - ще е цялата истина, разбира се, но ще е твърде ехидничко да си го запазя за себе си. Ще се съсредоточа в/у Аз като личност - личното ми/ви Аз. Вие разбирате ли, че ако не си помислите нещо - то не съществува?! Няма го!
Ще кажете, че това е нелепо и смешно, че в момента китайците си работят, без дори да знаят за нашето евентуално съществуване, че дървото си расте, че птицата лети (която и да е)... и още по-забавното е, че и тук ще сте прави!
Сега вече или много ми се ядосвате, или избухвате в смях, но със сигурност знам, че ви подразних, а това е положително за целта ми. Да, прави сте по всеки начин, който ви хрумне, но ще засегна само един, поради факта, че всеки от тях води до същото нещо, а ме мързи да се занимавам с излишности. Цялото това нещо е за цел да бъде дразнител на вашите сетива и мисли, а вече го е постигнало.
Както казва един мъдрец „Добре започваме.“, така че да се върна. Съществува си китаецът, но съществува ли за вас, ако не си го помислите първо? Има ли нещо във вашия свят, което съществува преди да го помислите? Никой друг не изпитва вашите емоции, нито пък вие - неговите. Никой друг не взема решенията ви вместо вас, нито вие можете да вземете чуждото решение. Просто не е възможно. За вас не съществува друг свят, освен вашия собствен. И друг свят не съществува. Не случайно това, че ви е паднала батерията на телефона, преди да си пратите SMS-а - е най-големият проблем на света, въпреки глада в третия свят, примерно. Друг проблем не съществува, освен вашият. И друг свят не съществува. Съществува вашето възприятие за китаеца. Не сте на друго място в момента, как можете да сте сигурни, че съществува, щом няма влияние върху сетивата ви?
Замислете се, дори не можем да обменим мнение за червеното с човека, който наблюдава съвсем същото нещо и да сме сигурни, че и той вижда „червено“, и тук нещата не опират само до цвят.
С това не отричам съществуването на другите, не казвам, че аз си ги създавам (макар да не е далече от истината). Оборвам мисленето, че пространството на човек представлява само неговото тяло или педя от въздуха около него - бонус, аура и т.н. (да не споменавам хората, които си мислят, че нищо не зависи от тях. Те са глупци и сами се оставят на произвола на Съдбата (която хич не е произволна) - безхаберни хора). Дори допускането, че си имаме нашето балонче лична атмосфера, което постоянно се сблъсква с чуждите - е грешно. Световете ни се срещат, обаче. Моето собствено балонче е безгранично. Само като го помисля, и се разширявам и след космоса. Усеща се! Твоето балонче също.
Ще кажете, че си противореча. Значи още не сте разбрали дори основите на Цялостта. Аз ще кажа 2-3 кратки думички за измеренията.
Противно очакванията ви, вероятно, ще дам пример с една ябълка. Вижте как моментално просъществува в света ви и това не е ничия друга ябълка, освен вашата собствена (дори не - моята). Не можете да се скриете от това. Ябълката е зелена - с поклон към Магрит. Върху въпросната ябълка действат няколко полета, или с други думи - измерения (обръщайте внимание на същинското значение на думите). Например - магнитно; гравитационно; силово; електрическо и т.н., според зависи.
Само в случая вече са 4 (няма да отварям дума за 3D, 4D, 5D и т.н., само гъделичкаща скобка) различни. Също така, сам по себе си, дори човекът може да влияе на „ябълката“ със своето собствено поле. И това е физично доказано. Какво ще да е това човешко поле?! Различно поле - различно измерение.
Мисля, че вече е пределно ясно накъде клоня - всеки в един и същи свят, ала съвсем друг пласт на него. Този общ свят се явява едно хипертяло, в което се случваме всички заедно и едновременно, но все пак - самосиндикални.
Това обяснява и индивидуалността, и защо всеки е уникален и неповторим. Разнищва къде се коренят различията на фундаментални понятия като „красиво“, „грозно“, „добро“, „лошо “ и т.н... Дава отговор на едно доста голямо „Защо?“.
И сега, отново на фрактала (абсолютно предсказуемо). Ето я моята мисъл - от която произтича всичко и всичко, което произтича от нея - е нейна итерация. Това пък отговаря доста приятно на въпроса „Как?“
Всичко в света е мой замисъл, в най-добрия случай - съзнателен. Вашият също. А сега се замислете над мислената си хигиена и разберете желанията си. Не бъдете повърхностни. Няма случайни неща. А може би всичко това се случва само в моя свят.
В моя свят аз съм най-щастливият човек на света и имам всичко. Разбирате ли?! В крайна сметка „Х“ не е нищо. „Х“ не може да бъде назовано. „Х“ може да бъде единствено изпитано. С „Х“ мога само да означа центъра на Света и той все пак не може да бъде означен.
Истината е някъде вътре във вас.
© Северина Даниелова All rights reserved.
.... и подкрепа, разбира се 
