... фракталифракталифрактали...
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - философията си (доколкото мога да имам устойчива такава на своите години. Не че не вярвам истински в нея, просто знам, че възприятието се променя с порастването).
Всичко - за пореден (не - учудващ ме) път - се свежда до фрактал. Фракталът като повтаряща себе си - в себе си - форма, докато се самообразува и едновременно, паралелно с това, се разпада - се случва да е това Х-нещо, за което се опитвам да говоря. (Замисляйки се в мислите си, се сещам, че си говоря сама, а от там тръгват едни фрактални мисли за еднозначието на полярностите (но то е едно и също).) Колкото и да е банално (примирете се), ще го обознача с „Х“, така или иначе, няма да го ползвам много.
Не пускам бомбата, казвайки, че нищо друго не съществува - освен Аз. Да кажа „възприемайте „Аз“ както пожелаете и ще е вярно“ - ще е цялата истина, разбира се, но ще е твърде ехидничко да си го запазя за себе си. Ще се съсредоточа в/у Аз като личност - личното ми/ви Аз. Вие разбирате ли, че ако не си помислите нещо - то не съществува?! Няма го!
Ще кажете, че това е нелепо и смешно, че в момента китайците си работят, без дори да знаят за нашето евентуално съществуване, че дървото си расте, че птицата лети (която и да е)... и още по-забавното е, че и тук ще сте прави!
Сега вече или много ми се ядосвате, или избухвате в смях, но със сигурност знам, че ви подразних, а това е положително за целта ми. Да, прави сте по всеки начин, който ви хрумне, но ще засегна само един, поради факта, че всеки от тях води до същото нещо, а ме мързи да се занимавам с излишности. Цялото това нещо е за цел да бъде дразнител на вашите сетива и мисли, а вече го е постигнало.
Както казва един мъдрец „Добре започваме.“, така че да се върна. Съществува си китаецът, но съществува ли за вас, ако не си го помислите първо? Има ли нещо във вашия свят, което съществува преди да го помислите? Никой друг не изпитва вашите емоции, нито пък вие - неговите. Никой друг не взема решенията ви вместо вас, нито вие можете да вземете чуждото решение. Просто не е възможно. За вас не съществува друг свят, освен вашия собствен. И друг свят не съществува. Не случайно това, че ви е паднала батерията на телефона, преди да си пратите SMS-а - е най-големият проблем на света, въпреки глада в третия свят, примерно. Друг проблем не съществува, освен вашият. И друг свят не съществува. Съществува вашето възприятие за китаеца. Не сте на друго място в момента, как можете да сте сигурни, че съществува, щом няма влияние върху сетивата ви?
Замислете се, дори не можем да обменим мнение за червеното с човека, който наблюдава съвсем същото нещо и да сме сигурни, че и той вижда „червено“, и тук нещата не опират само до цвят.
С това не отричам съществуването на другите, не казвам, че аз си ги създавам (макар да не е далече от истината). Оборвам мисленето, че пространството на човек представлява само неговото тяло или педя от въздуха около него - бонус, аура и т.н. (да не споменавам хората, които си мислят, че нищо не зависи от тях. Те са глупци и сами се оставят на произвола на Съдбата (която хич не е произволна) - безхаберни хора). Дори допускането, че си имаме нашето балонче лична атмосфера, което постоянно се сблъсква с чуждите - е грешно. Световете ни се срещат, обаче. Моето собствено балонче е безгранично. Само като го помисля, и се разширявам и след космоса. Усеща се! Твоето балонче също.
Ще кажете, че си противореча. Значи още не сте разбрали дори основите на Цялостта. Аз ще кажа 2-3 кратки думички за измеренията.
Противно очакванията ви, вероятно, ще дам пример с една ябълка. Вижте как моментално просъществува в света ви и това не е ничия друга ябълка, освен вашата собствена (дори не - моята). Не можете да се скриете от това. Ябълката е зелена - с поклон към Магрит. Върху въпросната ябълка действат няколко полета, или с други думи - измерения (обръщайте внимание на същинското значение на думите). Например - магнитно; гравитационно; силово; електрическо и т.н., според зависи.
Само в случая вече са 4 (няма да отварям дума за 3D, 4D, 5D и т.н., само гъделичкаща скобка) различни. Също така, сам по себе си, дори човекът може да влияе на „ябълката“ със своето собствено поле. И това е физично доказано. Какво ще да е това човешко поле?! Различно поле - различно измерение.
Мисля, че вече е пределно ясно накъде клоня - всеки в един и същи свят, ала съвсем друг пласт на него. Този общ свят се явява едно хипертяло, в което се случваме всички заедно и едновременно, но все пак - самосиндикални.
Това обяснява и индивидуалността, и защо всеки е уникален и неповторим. Разнищва къде се коренят различията на фундаментални понятия като „красиво“, „грозно“, „добро“, „лошо “ и т.н... Дава отговор на едно доста голямо „Защо?“.
И сега, отново на фрактала (абсолютно предсказуемо). Ето я моята мисъл - от която произтича всичко и всичко, което произтича от нея - е нейна итерация. Това пък отговаря доста приятно на въпроса „Как?“
Всичко в света е мой замисъл, в най-добрия случай - съзнателен. Вашият също. А сега се замислете над мислената си хигиена и разберете желанията си. Не бъдете повърхностни. Няма случайни неща. А може би всичко това се случва само в моя свят.
В моя свят аз съм най-щастливият човек на света и имам всичко. Разбирате ли?! В крайна сметка „Х“ не е нищо. „Х“ не може да бъде назовано. „Х“ може да бъде единствено изпитано. С „Х“ мога само да означа центъра на Света и той все пак не може да бъде означен.
Истината е някъде вътре във вас.
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
За нестандартни хора - нестандартен подход
.... и подкрепа, разбира се 
-
Ена, съгласна съм с всичко, което каза, освен с 1. Волумето се налага да е на мах, иначе нищо не се случва. От летвата зависи скока. Може и да си поставям твърде високи летви, но няма как иначе... По принцип съм мълчалив човек. Не говоря много, много. Освен ако не се озова в спор. И там няма как иначе, знаеш. Мерси за странната подкрепа, щом това е твоят начин - оценявам.
-С
П.С.: Наистина не смятам казаното от себе си за зло. Просто споделих мнението си по груб начин. Отдавна не го правя, защото хората остават обидени. Отдавна не си споделям мнението за хората като цяло, защото остават обидени... Поумняла съм И никога не съм казвала, че не може още! -
selene727 (Северина Даниелова): 2-12-2014г. 13:12
"...
Е, Ена, явно си злопаметна. Аз не съм и бях забравила, преди да ме подсетиш за предишните ни духовни спорове (зад които все още стоя, с разликата че вече съзнавам, че нямам право да живея чуждия живот и не си правя труда)."
Е, selene727 (Северина Даниелова), злопаметен е човек, който помни (запаметява) нещо зло.
Ти така ли определяш, като нещо лошо, зло, казаното от теб в един спор за мен и моето духовно ниво? Смяташ го за обида?
Аз не се впечатлих от думите ти в този аспект, а от друго...
Уверявам те, ама много силно те уверявам, че има много млади хора на твоята възраст, че и по-малки от теб, които не са на по-ниско ниво от теб. Ти каза, че си сред млади хора и знаеш какви интереси имат. Вярвам ти.
Аз общувам с твои връстници, в тяхното общество съм и виждам, че далеч не са лекомислени, напротив. И не само се интересуват от всичко, но и смятат, че все още нищо не знаят...
Ето, за това говорех, когато ти казах, че те разбирам и то много добре.
Просто - нищо ново под слънцето. Всичко е закономерно и се развива в спирала.
Съхрани си позитивизма и недей с волуме-то на мах в самоувереността, ако искаш наистина да постигнеш нещо полезно със знанията си, а не просто да печекиш споровете... Не, че има лошо в това, но другият вариант е по-печеливш.
А за Адлер... не те анатемосвам с него, дЕте, малката ми дъщеря беше на 14, когато го чете и разбра... Затова си позволих да ти го препоръчам, но решението, естествено, си е твое. Опитвам се да те подкрепям, малко нестандартно (не с фойерверки и потупвания по рамото)... и споря с теб. Ако не беше на ниво, нямаше да те забележа дори -
Пиша последен коментар тук и предоставям полето по предназначението му, защото то ми е по-интересно (:
Елена, благодаря ти, че ме разбра правилно в това, което исках да кажа!
Е, Ена, явно си злопаметна. Аз не съм и бях забравила, преди да ме подсетиш за предишните ни духовни спорове (зад които все още стоя, с разликата че вече съзнавам, че нямам право да живея чуждия живот и не си правя труда).
Гергана, благодаря и за твоя комплимент. Работата е там, че моето професионално развитие се препокрива с развитието ми, като цяло. Така че чета много и различни неща. Нямам избор, имам задължението да разбирам нещата... старая се!
Урунгелов, с вас!
-С
П.С.: зависи от астрологията... http://www.pan-bg.com/ ! -
Ех Северина...виждаш ли мило момиче, само на 19 си се "вгледало", вместо да ангажираш ума си кой купон да посетиш, колко цигари да изпушиш или кое момче те сваля... Има защо да имаш самочувствие в случая! Много и над 59 не могат да направят това. Но Ена е права. В случая физическата възраст не е от значение. "Годините" на душата нямат много общо с нея. Веднъж неписах на Мисана да се вглежда повече в децата. Тук ти си типичен пример за едно "дете", от което "по-зрелите" има какво да научат.Ако поискат!
-
Твърде много демагогия... за само 19 годишна...
Не променяш нищо с това, защото не съответства на коментарите ми.
"selene727 (Северина Даниелова): 1-12-2014г. 15:05
...
П.С.: Недей да хапеш толкова, аз съм само на 19 и споделям възгледи, които не знам колко % от връстниците ми дори се сещат, че съществуват като възможност! Би трябвало да подкрепяш пламъка ми, а не да ме анатемосваш с Адлер... "
ПП забравих, че ти определи моето духовно развитие като много ниско и пожела великодушно да ме извисиш, ама аз нали съм тъпа, отказах съвсем безотговорно
Всъщност, това не ме интересува. Честно. -
Ена, с пълно право имам самочувствието си, не ми е нужно да хленча. Изтъкнах годините си, само за да покажа колко още възможност имам да уча и да се надграждам. И мисля че по-добре разбирам какво е нивото на връстниците ми, защото живея в такава среда. Не съм се определила като най-великата, но определено имам достатъчно високо мнение за себе си, което да се е доказало пред преценката ми (и не само моята). Спора е полезно нещо... до 1 момент... след това става мерене на Егото. Като опре до лично, вече не ми харесва.
-С -
selene727 (Северина Даниелова): 1-12-2014г. 15:05
Ена, съжалявам че се заблудих, че коментарът ти в моето коментарно поле е възможно да бъде насочен към мен... Относно Адлер, просто се занимавам с други неща в момента и нямам време за него. Опитвам се да бъда целенасочена, а не хаотична и не си пълня времето с нещо, което да ми е излишно за момента. Съжалявам, че попада в тази графа, не го приемай лично! Колкото до текста ми - не е целял да е убедителен, а факта че вече пишеш 3ти коментар под него - до някаква степен ме подкрепя, че е добър дразнител (:
Повярвай ми, знам много добре какво съм искала да кажа.
-С
П.С.: Недей да хапеш толкова, аз съм само на 19 и споделям възгледи, които не знам колко % от връстниците ми дори се сещат, че съществуват като възможност! Би трябвало да подкрепяш пламъка ми, а не да ме анатемосваш с Адлер... и за него има време
Като хапане ли го приемаш???
Това е само обмяна на мисли... и ако имаш нужда от подкрепа, няма по-подходящ начин от спора. Не е необходимо хленчене... била си само на 19... е, и? А аз съм вече на 59... е, и?
Ще ми бъде интересно да разбера как определи колко от връстниците ти споделят твоите възгледи...
Самочувствието е чудесно нещо, но все пак трябва да е с реално покритие...
Мога да напиша и още коментари, но то е заради спора и истината, а не заради това, че с текста си дразниш... или си подразнила. Текстът ме накара да се усмихна, за което - благодаря!
А за Адлер - не настоявам да го четеш, ама никак не настоявам.
Усмивките са по-ценни от всеки философ, психолог, психиатър, учен...
Весело да ти е! -
Ена, съжалявам че се заблудих, че коментарът ти в моето коментарно поле е възможно да бъде насочен към мен... Относно Адлер, просто се занимавам с други неща в момента и нямам време за него. Опитвам се да бъда целенасочена, а не хаотична и не си пълня времето с нещо, което да ми е излишно за момента. Съжалявам, че попада в тази графа, не го приемай лично! Колкото до текста ми - не е целял да е убедителен, а факта че вече пишеш 3ти коментар под него - до някаква степен ме подкрепя, че е добър дразнител (:
Повярвай ми, знам много добре какво съм искала да кажа.
-С
П.С.: Недей да хапеш толкова, аз съм само на 19 и споделям възгледи, които не знам колко % от връстниците ми дори се сещат, че съществуват като възможност! Би трябвало да подкрепяш пламъка ми, а не да ме анатемосваш с Адлер... и за него има време
Елена, благодаря ти! Съгласна! -
Интересен текст Северина. Споделям!
"Истината е навсякъде вътре във вас" - ето това е ценно заключение. Само мога да добавя, че тя и излиза от нас и така става и "около нас" и все пак идва от нас....
Най-сърдечни поздрави от мен! -
selene727 (Северина Даниелова): 30-11-2014г. 19:15
...
Ена, поясни се тогава...?! По-склонна съм да мисля, че ти не си ме разбрала. Но аз съм си виновна, не може и ти да имаш същите асоциации като моите...
-С
Цитирах те, би трябвало да знаеш какво си искала да кажеш...
А да се направи връзката с последващия мой коментар е елементарно
Разбирам те... дори не можеш и да предположиш как добре разбирам...
Но като цяло с този текст не си убедителна... нито дразнеща
ПП Смях се от сърце на това: "Има нещо в Адлер, не отричам, но не е моето." "Има нещо в Адлер..." -
Мисана, мерси за отговора (:
Ена, поясни се тогава...?! По-склонна съм да мисля, че ти не си ме разбрала. Но аз съм си виновна, не може и ти да имаш същите асоциации като моите...
-С -
selene727 (Северина Даниелова), съвсем, ама съвсем нищо не си разбрала от това, което казвам с коментарите си тук...
Честно казано, изненадана съм, предвид претенциита на текста ти... -
Да, отлично си ме разбрала, Ина! Нямам предвид конкретно аналогията ти с Мьобиусовия лист, а това, че ме разбра по дух. Вероятно съществуват форми, все още недостъпни за човешко възприятие, които имат всички проявления на безкрайността, въпреки, че са крайни. Нещо като стаята на Воланд от "Майстора и Маргарита" на Булгаков.
Приятна вечер!
П.С. Хареса ми лекотата, с която се насочи към Мьобиусовия лист. Още по-уместна е вероятно Бутилката на Клайн. -
Мисана, безкрайността не е ли нещо като Миобиусовата лента - докато си вътре няма как да разбереш, че не е безкрайна, защото се движиш праволинейно?
-С -
Аз също съм ЗА дебат УРУНГЕЛОВ-МИСАНА, дори съм готова да си дам коментарното поленце в името на науката!!! Само дето съм малко предубедена...
Симеон, за съжаление (или не) има 2 вида хора - прикрито-себични и открито-себични... дължи се единствено на гледната точка към the almighty ИСТИНА! Въпросът е дали е по-добре да си прикрит, или открит. ?!
-С -
Боже, какво се случва като напишеш 5-6 коментара тук-там. Направо започват да те забелязват хората. Шегата на страна, забавно е било тук, докато ме е нямало. То коментарното поле е по-философско от горния скромен текст. Но се радвам, че наистина е предизвикало мозъците да мърдат, това му беше и целта.
Мисана, Бъркли наистина ми хвана окото, благодаря, определено ще се поразровя! Почти се съгласявам със Солипсизма, почти. Все още ми е неясно дали „Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието.“ е точно така. По-скоро не. Трябва да се прочете Скитникът, привлича ме от известно време. В момента съм се заела да си сверявам инфото в главата с 1 сайт „Бръсначът на Окам“, какво ще кажеш за него? Мисля че е доста приятно местенце. Още не бях стигнала до теорията за Фракталната вселена иможеби трябваше първо да прочета. Но така цял живот само ще си проверявам, без да заключавам, а ми е нужно от време на време. Бог се оказва много променливо понятие, ха-ха... Да, определено има общо със Соларис, определено! „Ти си права, когато даваш примера с китайците. Но забравяш, че ти може да не си самостоятелно същество, а само продукт на Висшата перцепторна функция, която едновременно осезава и теб и китайците. “ Не го забравям, Мисана. Не се ли подразбира, все пак говоря за фрактали. Мисля че някъде загатнах. Самата аз не съм още толкова напред с инфото, но предполагам, че на едно следващо ниво отношението ще се измени в мащаб - ...; космос-галактика; галактика-система; система-планета и т.н, и т.н... Благодаря ти з чудесния коментар. Пояснявам, за да не си помисли някой нещо невярно - чудесен е коментарът, защото поставя спомагателни въпроси (:
г-н Урунгелов, рано ми е още да говоря за Началото на началата. Макар и за това да имам известна оформена позиция, все още е твърде неподкрепена от ФАктуализация (ако ме разбирате) и не смея да се произнасям.
Мисана, не се пали толкова, остави ме и мен малко да се позаяждам, де! По този начин само се тестват познанията
Ирен, благодаря ти че оцени труда ми!
г-н Порчев, благодаря за обективизма, най-вече. И след това за истински полезния коментар.
Ей, Ена, мерси за готиния поздрав!!! Има нещо в Адлер, не отричам, но не е моето. Поне за момента. Да си призная, малко съм се интровертирала от известно време и “връзките с обществеността“ малко са избутани на страна, но нямам друг избор в момента. Въпреки това, да, човек не оже да оцелее, ако не общува, съгласна съм. Ти сега ме хвърляш пре водораслите... Признавам, че се поразмислих доста, защото напоследък обръщам внимание само на човека и нищо друго не съществува. И така, колкото до връзката между връзката м/у водораслите и човешките връзки, мисля че се отнася така както отношението на всяко направление (последователно) в изкуството в периода Ренесанс-Импресионизъм. Надявам се да ме разбираш...
Септември, това е един от най-надъхващите коментари, които съм получавала. Толкова много ми стопли сърцето, мерси ти (: (: (:
Урунгелов, не бих казала, че хипнозата (или което и да е) ни „връща“ към минали животи. По-скоро е портал, по-скоро прескачаш до там за малко. Времето... е мега сложно нещо, но в това, в което съм сигурна е, че не е праволинейно. Поне не и в 3D (:
Дани, благодаря и на теб за стоплящия коментар!
Светлина и Мир -С
П.С.:
Можеш да си се прераждаш в каквото си искаш/ти се полага... -
Само да вметна, че човек не се формира извън средата си, а това означава възприемане на изформация от различни източници и направляването на този процес от друг човек, с когото има най-силна кармична връзка.
Питам се... ако оставим едно бебе без общуване, само го храним, поим, осигуряваме му здраве... и го оставим извън средата му... какво ли ще стане от него? Дали изобщо ще бъде човек, да не говорим за личност със собствен мироглед. А дали изобщо ще остане живо???
Все едно, това дете ще попадне в някаква среда и ще се развива по законите на тази среда.
Обменът между хората е жизненоважен. Не само за развитието им като личности с изграден мироглед, но и за просъществуването им като вид на земята.
Визирам микроводораслите - те са най-мощният интелект, познат досега - оцелели са милиарди години и ще оцелеят, защото страшно бързо предават информацията за света помежду си, страшно бързо я обработват и се адаптират. Те са милиарди пъти повече от клетките в човешкия мозък, затворен в черепна кутия... едноклетъчните водорасли са абсолютно навсякъде - въздух, земя, вода, под земя, над вода... под, над, във...
Замисляли ли сте се?
А в чисто човешки аспект - има толкова много литература за развитието на човека като цяла система от емоционалност, духовност, физика, физиология...
Така че, Мария не може да се стигне, колкото и да тича -
"Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията.
Друг проблем не съществува, освен вашият. И друг свят не съществува. Съществува вашето възприятие за китаеца. Не сте на друго място в момента, как можете да сте сигурни, че съществува, щом няма влияние върху сетивата ви?
Замислете се, дори не можем да обменим мнение за червеното с човека, който наблюдава съвсем същото нещо и да сме сигурни, че и той вижда „червено“, и тук нещата не опират само до цвят.
С това не отричам съществуването на другите, не казвам, че аз си ги създавам (макар да не е далече от истината).
Вие разбирате ли, че ако не си помислите нещо - то не съществува?! Няма го!
(да не споменавам хората, които си мислят, че нищо не зависи от тях. Те са глупци и сами се оставят на произвола на Съдбата (която хич не е произволна) - безхаберни хора).
Ще кажете, че си противореча. Значи още не сте разбрали дори основите на Цялостта.
Мисля, че вече е пределно ясно накъде клоня - всеки в един и същи свят, ала съвсем друг пласт на него. Този общ свят се явява едно хипертяло, в което се случваме всички заедно и едновременно, но все пак - самосиндикални.
Това обяснява и индивидуалността, и защо всеки е уникален и неповторим. Разнищва къде се коренят различията на фундаментални понятия като „красиво“, „грозно“, „добро“, „лошо “ и т.н... Дава отговор на едно доста голямо „Защо?“.
Не бъдете повърхностни. Няма случайни неща.
В моя свят аз съм най-щастливият човек на света и имам всичко. Разбирате ли?! В крайна сметка „Х“ не е нищо. „Х“ не може да бъде назовано. „Х“ може да бъде единствено изпитано. С „Х“ мога само да означа центъра на Света и той все пак не може да бъде означен.
Истината е някъде вътре във вас."
"Сега вече или много ми се ядосвате, или избухвате в смях, но със сигурност знам, че ви подразних, а това е положително за целта ми. Да, прави сте по всеки начин, който ви хрумне, но ще засегна само един, поради факта, че всеки от тях води до същото нещо, а ме мързи да се занимавам с излишности. Цялото това нещо е за цел да бъде дразнител на вашите сетива и мисли, а вече го е постигнало."
Усмивчица за теб с поздрав: <a href="http://vbox7.com/play:40676147f9" target="_blank">Музика >>> </a>
(ПП Попрегледай Алфред Адлер, все пак... ) -
Мммм... много добре! Поздравления! Ще споделя - този текст предизвика у мен желание да се позаровя при теб ида прочета и други нещица!
-
Така ли се произнесе Великият физик Урунгелов, който пренебрегва с лека ръка мнението на велики физици, носители на нобелова награда, за Големия взрив. Достатъчно е да упомена само името на Стивън Уайнбърг:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D0%A3%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B3
и неговата нашумяла книга, по въпроса за Големия взрив, "Първите три минути след сътворението" /София, 1984 (изд. "Наука и изкуство)/.
Но Урунгелов е пропуснал да прочете, дори и тази книга, защото е чел учебниците по Диамат на Партиздат, възторгвайки се от диалектическия материализъм - едно жалко и опровергано недоносче! -
Прекрасен текст, Ина! Заслужаващ най-висока оценка! Прекрасен и като мисъл и като талант на написване! Удиви ме със своята прозорливост на тази ранна твоя възраст. И те моля да не приемаш тази вметка за проява на снизхождение, а точно обратното - като доказателство, че в теб живее прероден бодхисатва, което съм споделял публично и преди. А сега по същество. Не е права Септември. Това, за което говори не е Кант /занимавал съм се дълго с философия на младини/. Това е по-скоро тезата на субективния идеализъм и по-точно на неговия най-отявлен представител: Джордж Бъркли
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BB%D0%B8
Но още по-точно е, че основният вектор на твоите разсъждения следва да бъде съотнесен към едно философско течение /подразделение на субективния идеализъм/, наречено Солипсизъм. Солипсистите утвърждават: "Съществувам само аз и всичко останало е плод на моето въображение!"
Джек Лондон, например, в романа си "Скитникът между звездите" "доказва" тезата на солипсизма с феноменологичните превъплъщения на своя главен герой - Даръл Стандинг /затворен в една от килиите на мрачния и досега действащ затвор Сан Куентин/, пробягващ живота на всички някога живяли хора на планетата, в състоянията си на отделяне на душата от тялото.
Твоята теза, Ина, стана доста популярна с нашествието на Квантовата механика и ти много точно се ориентираш към фракталите. Вече има теория за Фракталната вселена. Но тук не бива да забравяме, че всички ние - хората и въобще която и да е форма на произволно ниво на мирозданието, може би се явяваме просто "квант" на проявление на Световната перцепторна функция /онова, което старовремски наричат Бог, но не бива да смесваме с представата за белобрадия благ Старец/.
Наред със Световната вълнова функция /забелязана най-напред от Ервин Шрьодингер и получила първоначалните си характеристики в неговото знаменито Вълново уравнение/, Висшата перцепторна функция може да бъде разглеждана като знаменития Океан на Соларис /от романа "Соларис" на големия полски писател-фантаст Станислав Лем/. Висшата перцепторна функция продуцира чрез "мислите си" - нас - нейните мисъл-форми. Тя се явява нещо като Абсолютен регистратор на съществуването ни. Ти си права, когато даваш примера с китайците. Но забравяш, че ти може да не си самостоятелно същество, а само продукт на Висшата перцепторна функция, която едновременно осезава и теб и китайците.
Въпросът е изключително сложен и тук не мога да го дискутирам по-подробно, особено под формата на коментар. Но само ти загатвам накъде да се насочиш в будните си търсения. Чест ти прави обаче, че по толкова красив и стилен начин подхвърляш тази вечна тема, тормозила съзнанието на хората от хилядолетия и въплътена от художника Гоген във възклицанието: "Кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам!" -
мдааа... от няколко години все се каня да го чета. Явно вече му е времето. Препоръчайте нещо негово, ще съм ви много благодарна!
Септемри, мерси за ремайндера
-С
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
