Глупак на прага
Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йероглифи или плейбойски зайчета по тялото с мастило. Мастилото на мен ми трябва, за да пиша. Освен това се чувствам секси и без татуировки и пиърсинг. Адски секси при това.
Но се чудя – защо този изтрещян народ не вземе да почете, послуша музика, погледа картини и филми преди да започне да изразява себе си? Да види, научи и чуе как другите преди него са се изразявали, какво са мислили, чувствали, за какво са мечтали и живели? Да се поучи и попие знание, култура и да потърси себе си сред другите. Да открие своето малко, но само негово място в този голям свят. Пък тогава – нека бъде какъвто ще. Но не подражавайки сляпо – а осъзнал, че точно това е той или тя.
Защо всeки се мъчи да изпъкне с едни, а понякога и с повече гърди напред, да си сменя пола, цвета на косата и партньорите on a daily basis? Защо?
Но „защо” е вече един ненужен въпрос. Оня с мазната коса и разпробито тяло иска отговори, оная със синьо-зелената от татуировки кожа иска да я забелязват. Искат пари, удоволствия и лек живот.
И да ви кажа – получават си ги. И не им пука. От това, че са посредствени и сиви, макар и разноцветни, от това, че душите им са плоски. Различността не означава оригиналност, показното им откровение отвращава и отблъсква. Да не говорим, че дори не знаят откъде произлизат тези древни ритуални пробивания на носа и татуиране на тялото например.
А аз – един глупак, който стои на прага на собственото си незнание, не искам да съм различен, не и по този брутален начин. Аз съм просто себе си – една малка отломка от големия разпадащ се свят. Той със сигурност се променя вече.
© Петър Димитров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не разбрах към кого е адресиран коментарът, Таня? А и няма връзка с текста. Мерси, Катя! Прав си, Пламене - много добре си го написал, но за съжаление, всеки от тези интроверти живее в собствения си мехур.
-
Прав сте, но защо не се включвате в числото на коментираните?
-
Интересно написано. Хареса ми.
-
Петре, то си е един вид наркомания - ако за първата модификация трябва няколко месеца премисляне, кураж и адреналин, то седмица - две са достатъчни за привикване и желание за нова ... после става по - бързо. Обикновено те са интроверти, стесняват реалността до собствените си усещания и удоволствия ... философията им е - поставят знак за притежание на собственото си тяло ... околните малко ги интересуват ...
Логиката ни е различна, живеем в две паралелни вселени, при което всяка страна смята другите за глупаци - едините, че онези не са познали такива 'радости' в живота, другите, че първите са се направили на маймуни. Ако видиш такъв до дъно модифициран екземпляр - спомни си, че той живее в друга реалност и не подлежи на оценка.
Иначе - няма ваксинирани хора в тази област. При всяка среща емоционално, та чак физически, всеки си представя как ще се чувства, ако сам си е направил подобна модификация - ако смятате за красиво - направете го, иначе ... подминете 😎 -
Преди около месец, на излизане от мола на “Стамболийски” видях един мъж, който беше татуиран от глава до пети. Кожата му беше буквално синьо-черна. А приличаше на българин. Почувствах се все едно съм попаднал на друга планета, и съм срещнал един от обитателите и. Този човек наистина беше различен. Не зная как се живее така, но явно е възможно да промениш до неузнаваемост почти всичко, което ти е дадено по рождение. Но защо? Това не знам, и затова заглавието е такова: “Глупак на прага.” Благодаря!
-
Всъщност обяснението е лесно - продуцентите за да направят шоуто си по интересно и гледаемо, избират ярки водещи - кой с акъл, кой с визия, кой с разпробито и измазано тяло. Последните обикновено не блестят с нещо особено, но зрителят приковава цялото си внимание върху тях и изумясва от вида им, докато онези се мъчат да вържат две думи на кръст. След края има голяма вероятност никой да не си спомня за какво е ставало реч, но уникалната особа ще се помни и ще се предъвква (както в случая) ... тоест продуцентите са си свършили работата и са получили достатъчна популярност
Темата е доста интересна от философска и етична гледна точка и има своята логика. Не може да се каже, че артистите пробиват в кариерата си защото са се нацапали или надупчили ... те още в ранните си години са започнали сами ..
Приказки за тях от сорта 'Мацката си е сложила отварачка за консерви на пъпа' ... ме напушва смях, защото това издава пишещия, че е настръхнал от ужас ... вероятно и ... екстаз 😎 -
И на мен ми е трудно да възприема този пощурял свят, тръгнал да се себедоказва с глупост, която нарича оригиналничене. Много навременно е това, което си написал, истинско и въздействащо, поне на такива като мен, които възприемат действителността, в която живеят, вече като чужда и неразбираема. Стискам ти ръката, Петре!👍
-
Да пием! Някои биха казали, че съм смешен с тези мои разсъждения за пиърсинга и татусите. Прави са. Да се посмеем!
-
Благодаря ви. Когато бях дете, татуировки имаха затворниците, моряците и циганите. Татуировките имат своето ритуално значение от хилядолетия, имат го и сега. Някои си татуират символи и закодирани послания, други мислят, че да имаш татуировка е секси. Показността ме дразни мен, не индивидуалността. Виждал съм татуировки от вътрешната страна на ръката, вероятно е доста болезнено докато ти я правят. Но после минава. Спомените избледняват, но мастилото остава.
-
Е, един ден се оглупява. Да пием за тези, на които не им се налага
-
Поздравления, беше много точен и истински! Хареса ми!
-
Престъпниците не се татуират заради разпознаваемостта. Дали пък няма обратна пропорционалност между нарастването на престъпленията и татуирането 🙄
Шегичка
-
Това е много, много добро!!!
-
Прекрасно написано и много, много вярно!Браво! Но се забелязва осъзнаване-има много млади хора без тунинговане,поне покрай мен.Смятам ,че скоро ще започне да се цени естествената красота. И се сетих за един виц."Един отишъл при татуист,но не бил решил с какво да се разкраси.Татуистът препоръчал да бъде нещо,което ще харесва винаги и занапред. Помислил човекът,помислил пък казал:- Нека бъде тава с мусака."
-
Защото иска да бъде чут! Защото има нужда някой да му обръща внимание! Защото иска да е харесван, защото, защото... Защото е просто човек. С емоционални липси, с очаквания в живота, които не зависят само от него и за чиито резултати често трябват повече от един. Защото суетата не е враг, а мотивация за доказване, защото самотните занимания не винаги носят удовлетворение и има някаква полза от тях. Защото дори себепознанието е невъзможно, ако не можем да се видим през други очи и чуем друго мнение. Защото всяко вманиачаване води до извратени възприятия. И най-вече - защото талант и умение са различни неща и работят по различен начин: рационално мислене или въображение.
И защото - най-много се печели от уязвимите, и човешките слабости е лесно да бъдат манипулирани и използвани.
Подпис: една глупачка на прозореца на световната мрежа -
Привет, Петър! Всеки има своята уникалност, дадена му по рождение. Някои я развиват, някои - не. Не са я развили, но искат да изпъкнат. За това и тези издевателства над тялото. Понеже същността им е тиха, може би празна на някои, те карат визията да крещи. На времето се твърдеше, че трудът краси човека. Днес това твърдение е оборено и повечето искат да са красиви. Имаше и твърдение, че красотата ще спаси света. И то е оборено днес. Не беше обяснено коя красота и твърдението се сведе до телесна. Критериите и за нея не бяха уточнени. Променят се. И днес мнозина твърдят, че са красиви, а не са, според други мнозина. Сексапилът също е доста променливо понятие. Едно поколение си отива, в едно със своите постулати. Идва друго, със свои. И аз се питам:колко още поколения са възможни, при тази деградираща тенденция?
-
Това са новите реалности, подпомогнати от новите технологии. Всеки добър писател е и добър читател, но не всеки добър читател е добър писател. Лошото е, когато изключителният читател реши, че става за писател и може да премине в "по-горна категория", както той си мисли. Ами не е по-горна. Не може да се сравняват ябълки с круши, въпреки че и едните, и другите растат по дърветата. Чукчата читател трябва да си остане читател, защото иначе отнема време, пространство и дух от тези, които са призвани да бъдат писатели и поети. И оставя добрия писател без читатели. Същото се отнася и до други категории професии, свързани индиректно с писането – редактори, издатели, критици. Те трябва да имат някакъв талант в писането, но не достатъчен, за да станат писатели, а за да могат да си вършат работата, свързана с писането. Ако те имат собствени амбиции, се превръщат във врагове и конкуренти на писателя, а това въобще не е здравословно за развитието на литературата. Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
