Глупак на прага
Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йероглифи или плейбойски зайчета по тялото с мастило. Мастилото на мен ми трябва, за да пиша. Освен това се чувствам секси и без татуировки и пиърсинг. Адски секси при това.
Но се чудя – защо този изтрещян народ не вземе да почете, послуша музика, погледа картини и филми преди да започне да изразява себе си? Да види, научи и чуе как другите преди него са се изразявали, какво са мислили, чувствали, за какво са мечтали и живели? Да се поучи и попие знание, култура и да потърси себе си сред другите. Да открие своето малко, но само негово място в този голям свят. Пък тогава – нека бъде какъвто ще. Но не подражавайки сляпо – а осъзнал, че точно това е той или тя.
Защо всeки се мъчи да изпъкне с едни, а понякога и с повече гърди напред, да си сменя пола, цвета на косата и партньорите on a daily basis? Защо?
Но „защо” е вече един ненужен въпрос. Оня с мазната коса и разпробито тяло иска отговори, оная със синьо-зелената от татуировки кожа иска да я забелязват. Искат пари, удоволствия и лек живот.
И да ви кажа – получават си ги. И не им пука. От това, че са посредствени и сиви, макар и разноцветни, от това, че душите им са плоски. Различността не означава оригиналност, показното им откровение отвращава и отблъсква. Да не говорим, че дори не знаят откъде произлизат тези древни ритуални пробивания на носа и татуиране на тялото например.
А аз – един глупак, който стои на прага на собственото си незнание, не искам да съм различен, не и по този брутален начин. Аз съм просто себе си – една малка отломка от големия разпадащ се свят. Той със сигурност се променя вече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Димитров Todos los derechos reservados
