5.10.2024 г., 20:36

Глупак на прага

827 8 17
1 мин за четене

Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.

 

Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йероглифи или плейбойски зайчета по тялото с мастило. Мастилото на мен ми трябва, за да пиша. Освен това се чувствам секси и без татуировки и пиърсинг. Адски секси при това.

 

Но се чудя – защо този изтрещян народ не вземе да почете, послуша музика, погледа картини и филми преди да започне да изразява себе си? Да види, научи и чуе как другите преди него са се изразявали, какво са мислили, чувствали, за какво са мечтали и живели? Да се поучи и попие знание, култура и да потърси себе си сред другите. Да открие своето малко, но само негово място в този голям свят. Пък тогава – нека бъде какъвто ще. Но не подражавайки сляпо – а осъзнал, че точно това е той или тя.

 

Защо всeки се мъчи да изпъкне с едни, а понякога и с повече гърди напред, да си сменя пола, цвета на косата и партньорите on a daily basis? Защо?

 

Но „защо” е вече един ненужен въпрос. Оня с мазната коса и разпробито тяло иска отговори, оная със синьо-зелената от татуировки кожа иска да я забелязват. Искат пари, удоволствия и лек живот.

 

И да ви кажа – получават си ги. И не им пука. От това, че са посредствени и сиви, макар и разноцветни, от това, че душите им са плоски. Различността не означава оригиналност, показното им откровение отвращава и отблъсква. Да не говорим, че дори не знаят откъде произлизат тези древни ритуални пробивания на носа и татуиране на тялото например.

 

А аз – един глупак, който стои на прага на собственото си незнание, не искам да съм различен, не и по този брутален начин. Аз съм просто себе си – една малка отломка от големия разпадащ се свят. Той със сигурност се променя вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не разбрах към кого е адресиран коментарът, Таня? А и няма връзка с текста. Мерси, Катя! Прав си, Пламене - много добре си го написал, но за съжаление, всеки от тези интроверти живее в собствения си мехур.
  • Прав сте, но защо не се включвате в числото на коментираните?
  • Интересно написано. Хареса ми.
  • Петре, то си е един вид наркомания - ако за първата модификация трябва няколко месеца премисляне, кураж и адреналин, то седмица - две са достатъчни за привикване и желание за нова ... после става по - бързо. Обикновено те са интроверти, стесняват реалността до собствените си усещания и удоволствия ... философията им е - поставят знак за притежание на собственото си тяло ... околните малко ги интересуват ...
    Логиката ни е различна, живеем в две паралелни вселени, при което всяка страна смята другите за глупаци - едините, че онези не са познали такива 'радости' в живота, другите, че първите са се направили на маймуни. Ако видиш такъв до дъно модифициран екземпляр - спомни си, че той живее в друга реалност и не подлежи на оценка.
    Иначе - няма ваксинирани хора в тази област. При всяка среща емоционално, та чак физически, всеки си представя как ще се чувства, ако сам си е направил подобна модификация - ако смятате за красиво - направете го, иначе ... подминете 😎
  • Преди около месец, на излизане от мола на “Стамболийски” видях един мъж, който беше татуиран от глава до пети. Кожата му беше буквално синьо-черна. А приличаше на българин. Почувствах се все едно съм попаднал на друга планета, и съм срещнал един от обитателите и. Този човек наистина беше различен. Не зная как се живее така, но явно е възможно да промениш до неузнаваемост почти всичко, което ти е дадено по рождение. Но защо? Това не знам, и затова заглавието е такова: “Глупак на прага.” Благодаря!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...