Гоненица с годините
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се прегръщаха влюбени и усмихнати, пияни от щастие. Цъфтящи и млади. Копнеещи за набиращата скорост близост. Мечтатели. Единствено тяхната първа изгаряща нощ. Широката ѝ усмивка на тръгване. И два дни самотни реки от сълзи. Мислите, не намиращи път към другия, кой би повярвал това днес при бързината на мобилните връзки. Декемврийският бръснещ студ и топлината на прегръдките, връщаха се винаги в спомените ѝ, с тях сгряваше самотните нощи, докато го очакваше будна да отвори вратата след дежурствата.
Направи си днес косите, приготви червена рокля. Нещо важно го задържаше пред компютъра с часове, не видя светлинките в погледа му, с които беше свикнала. Подкани го да се облича, нямаше търпение да разбере, с какво ще я изненада, но той не отвърна на ласките, само делово напомни, че преди седмици е предупредил за днешния си ангажимент с колегите. Очаквайки да я вземе със себе си, не беше му задавала множество въпроси, не вярваше да я остави сама на точно този празник. Осми. Техният. Погледът му категорично отряза следващите ѝ опити за обяснения. Не можеше да повярва колко наивно беше пропуснала началото на края. Опита се да му припомни за щастливите мигове, да му разкаже, че вече нищо няма да бъде същото след вечерта, която възнамеряваше да унищожи, подпален от новата страст. Тръгна първа, той не я спря, въобразявайки си, че се е наложил и спечелил. Софийските улици услужливо я погълнаха, дори вятърът утихна. На Витошка кипеше от студентски възторзи и любов. Само тя не беше си дала сметка за новите потребности на момчето до себе си. В мъжките очи жената трябва да си остане студентка. Крачеше и разглеждаше снимките в профила на приятеля му, той никога не пропускаше да се похвали с новите трофеи. Синеока и къдравокоса, новата допиваше с коктейла си нейната жар. Хлътна в първия бар. Питието я сгря. Беше осми, като символа на безкрайността. За нея до тук. Смееше се наум на глупавата си всеотдайност, непотребна от утре.
Телефонът. "Хайде, познато ми е, връщай се, ще ти мине", шепнеше в него приятелката ѝ, настойчиво. Затвори.
Назад останаха само размити спомени. Самолетът се отлепи плавно от пистата. Болката се разнесе във въздуха като неканена гостенка и тя погледна облекчено отгоре отдалечаващия се град.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
