svetlitschka (Светличка)
554 4783
May 21, 2022, 7:05 PM  

Гоненица с годините 

  Prose » Narratives
440 0 11
2 мин reading

  

 

 

  Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.

Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се прегръщаха  влюбени и усмихнати, пияни от щастие. Цъфтящи и млади. Копнеещи за набиращата скорост близост. Мечтатели. Единствено тяхната първа изгаряща нощ. Широката ѝ усмивка на тръгване. И два дни самотни реки от сълзи. Мислите, не намиращи път към другия, кой би повярвал това днес при бързината на мобилните връзки. Декемврийският бръснещ студ и топлината на прегръдките, връщаха се винаги в спомените ѝ, с тях сгряваше самотните нощи, докато го очакваше будна да отвори вратата след дежурствата. 

  Направи си днес косите, приготви червена рокля. Нещо важно го задържаше пред компютъра с часове, не видя светлинките в погледа му, с които беше свикнала. Подкани го да се облича, нямаше търпение да разбере, с какво ще я изненада, но той не отвърна на ласките, само делово напомни, че преди седмици е предупредил за днешния си ангажимент с колегите.  Очаквайки да я вземе със себе си, не беше му задавала множество въпроси, не вярваше да я остави сама на точно този празник. Осми. Техният. Погледът му категорично отряза следващите ѝ опити за обяснения. Не можеше да повярва колко наивно беше пропуснала началото на края. Опита се да му припомни за щастливите мигове, да му разкаже, че вече нищо няма да бъде същото след вечерта, която възнамеряваше да унищожи, подпален от новата страст. Тръгна първа, той не я спря, въобразявайки си, че се е наложил и спечелил. Софийските улици услужливо я погълнаха, дори вятърът утихна. На Витошка кипеше от студентски възторзи и любов. Само тя не беше си дала сметка за новите потребности на момчето до себе си. В мъжките очи жената трябва да си остане студентка. Крачеше и разглеждаше снимките в профила на приятеля му, той никога не пропускаше да се похвали с новите трофеи. Синеока и къдравокоса, новата допиваше с коктейла си нейната жар.  Хлътна в първия бар. Питието я сгря. Беше осми, като символа на безкрайността. За нея до тук. Смееше се наум на глупавата си всеотдайност, непотребна от утре. 

  Телефонът. "Хайде, познато ми е, връщай се, ще ти мине", шепнеше в него приятелката ѝ, настойчиво. Затвори.

 Назад останаха само размити спомени.   Самолетът се отлепи плавно от пистата. Болката се разнесе във въздуха като неканена гостенка и тя погледна облекчено отгоре отдалечаващия се град.

© Светличка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На теб човек може да се довери, Иржи, да получи съвет и мъдрост. Обикновено се впечатлявам от някаква случка и опитвам да я обобщя и предам в по-общочовешки мащаби. Но ми е много приятно, че ме спрягате често за лирическата, значи съм успяла с внушението.☺
  • Да се "гониш" с годините не е лесна работа, те си летят неспирно като естествено оставят спомени...Каквито и да са те, идва време, Светле, когато ще ти бъдат от полза....Или ще се връщаш към хубавите и ще ги преживяваш отново, или ще създадеш произведения, и ще ги споделиш с читатели...Разказваш хубаво, сякаш е лично преживяно, но нали си имаме "лиричен герой" , добре че е той/тя/....
  • Полетът към свободата накрая ми хрумна заради идея, която обмислям от дълго време, но ми допадна, че завършекът не ви изглежда нелогичен. Генек! 🌿
  • Хубавоооо...
  • И аз харесвам решителността й.
    Много приятна изненада, да надникнеш при мен. ☺
  • Ето това е жена, мята се на самолета и гледа всичко отгоре.
    Хубаво написан разказ.
  • А аз или жената от ситуацията? Искаше ми се да има нестандартен край, повечето съпруги не биха постъпили така, мисля. Но трябва да обичаме себе си.
  • Хареса ми как си го написала. Но спокойствието е важно. Може би то е някаква форма на приемане. А ти си като парченце, което търси своето място в пъзела. А то е само едно в този момент.
  • Не може нито да се отрича миналото, нито да се живее с илюзии. Нито да сме спокойни в това несигурно предстояще.
    Хубаво е, че бяхте тук.
  • Отминава, но дали минава?
    Харесах!
  • Всичко си отива от този свят, само спомените са винаги до нас, с тях подмладяваме живота си. Хареса ми!
Random works
: ??:??