13 feb 2010, 11:26

Гости, гости, все прости

  Prosa » De humor
1.4K 0 13
1 мин за четене

- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?

- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?

- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наведена над мивката, със запретени над лакти ръкави, все переше и изстискваше. Все мълчеше. А аз толкова много обичах гости, а те толкова рядко идваха – Кръстничка с поредния Кръстник, веднъж годишно, на Ивановден – тогава татко имаше имен ден, беше задължително най-много зает, винаги му се отваряше спешна работа, а гостите у нас го чакаха до късно. Мама все беше ядосана и после се караха.

 - Гости, за какво са ми – отговаряше мама – да ми мачкат кокалите...

- Как така ти ги мачкат? – питам учудено, защото никой не мачкаше  мама, а камо ли кокалите й да мачкат, не ми ставаше ясно как така се мачкат кокали, а е толкова хубаво и интересно, когато имахме гости.

- Ами, трябва да им шетам, да им отстоявам, да им слагам и вдигам маса, това си е живо разместване на всичките ми кокали, освен това трябва и да напазарувам, какво ще сложа на масата, а аз нямам време, а и баща ти е най-големият гостенин в къщи, все го няма и не ме питай, защото съм пила хапче за батко ти, дето ме ядосва и не учи...

- Какво хапче? Къде пише, на хапчето ли пише неговото име или ти като го вземеш да го пиеш му казваш името? Как става така – хапче за еди кой си и то действа?

- Хайде, отивай да учиш, да си напишеш домашните, нищо не искам от теб, само едно учение...

     Въздъхвах, събирах си книжките и отивах в другата стая.

    След толкова години вече съм наясно с много от отговорите, даже ми е ясно какво е имала и баба предвид като казваше – гости, гости, все прости. Но това е друга история.

    Въпреки всичко в сърцето ми и до днес остана онова мило чувство на радост, детски грейнали очички от щастие да ти дойдат гости или да отиваме на гости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...