Гости, гости, все прости
- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наведена над мивката, със запретени над лакти ръкави, все переше и изстискваше. Все мълчеше. А аз толкова много обичах гости, а те толкова рядко идваха – Кръстничка с поредния Кръстник, веднъж годишно, на Ивановден – тогава татко имаше имен ден, беше задължително най-много зает, винаги му се отваряше спешна работа, а гостите у нас го чакаха до късно. Мама все беше ядосана и после се караха.
- Гости, за какво са ми – отговаряше мама – да ми мачкат кокалите...
- Как така ти ги мачкат? – питам учудено, защото никой не мачкаше мама, а камо ли кокалите й да мачкат, не ми ставаше ясно как така се мачкат кокали, а е толкова хубаво и интересно, когато имахме гости.
- Ами, трябва да им шетам, да им отстоявам, да им слагам и вдигам маса, това си е живо разместване на всичките ми кокали, освен това трябва и да напазарувам, какво ще сложа на масата, а аз нямам време, а и баща ти е най-големият гостенин в къщи, все го няма и не ме питай, защото съм пила хапче за батко ти, дето ме ядосва и не учи...
- Какво хапче? Къде пише, на хапчето ли пише неговото име или ти като го вземеш да го пиеш му казваш името? Как става така – хапче за еди кой си и то действа?
- Хайде, отивай да учиш, да си напишеш домашните, нищо не искам от теб, само едно учение...
Въздъхвах, събирах си книжките и отивах в другата стая.
След толкова години вече съм наясно с много от отговорите, даже ми е ясно какво е имала и баба предвид като казваше – гости, гости, все прости. Но това е друга история.
Въпреки всичко в сърцето ми и до днес остана онова мило чувство на радост, детски грейнали очички от щастие да ти дойдат гости или да отиваме на гости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
