23 jun 2013, 16:17  

Градът на котките

  Prosa » Relatos
1K 0 4
1 мин за четене

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова  навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им носеха храна и лакомства, за което скитниците и бездомниците тайно им завиждаха. Тук и кучетата почти се бяха примирили с привилегированото им положение и не ги закачаха, макар че дълбоко в сърцата си таяха отчаяна злоба, която рано или късно, щеше да се прояви. Така се случи, че в една ранна есенна привечер, когато се чудеше какво да похапне, а беше зверски гладен, реши да се поразходи в Морската градина и приближи до наскоро възстановената сграда до брега на морето, която според приказките на преминаващите край него хора, приличала на кораб. Заинтригуван, той се загледа в постройката пред себе си, когато чу в небето над себе си плясъци на криле и боричкане на гларуси. Нещо ставаше там горе. Писъци огласяха наоколо простора. И преди още да вдигне глава, за да види какво се случва, само на метър пред него падна голяма риба - един великолепен екземпляр паламуд. Ха! Това не беше го и сънувал. Но не беше сънувал и друго. Че може да бъде нападнат от куче. А точно това стана, когато тръгна към изтърваната от гларусите риба. Стъписан от уплаха, той видя как огромен и озъбен уличен пес се хвърля да го захапе, но... срещу зиналата кучешка паст мълниеносно изскочи една котка – и само като изсъска, настръхнала и с вдигнати лапи, кучето се спря, обърна се и побягна. Още не можеше да повярва на случилото се, че котка може да нападне куче, когато пухестата котарана му се усмихна, захапа рибата и бавно с грациозна походка я постави пред него. Вдигна лапата си за поздрав и подканящо изМЯУКА. Той също вдигна своята и в знак на благодарност я помилва по лицето с мъжкото си: МАУУУУУУ!

Беше си намерил вечеря.

А може би и нещо друго.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Нанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите ти звучат като танц - леки стъпки, изненадващи промени в ритъма, чувство на приятно очакване. Хареса ми!
  • Юни ми е много натоварен и понякога влизам с няколко дни закъснение. И си наваксвам с четенето...
  • Благодаря ти! Мислех да спирам с публикуването на Комарджията, понеже тук няма голям интерес, но ще продължа. Дори на един човек да му е интересно си заслужава!
    Приятна вечер!
  • Поздравления, Сладкодумецо, сещам се кой е града! Нали ще публикуващ още от Комарджията?

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...