Градът на котките
Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им носеха храна и лакомства, за което скитниците и бездомниците тайно им завиждаха. Тук и кучетата почти се бяха примирили с привилегированото им положение и не ги закачаха, макар че дълбоко в сърцата си таяха отчаяна злоба, която рано или късно, щеше да се прояви. Така се случи, че в една ранна есенна привечер, когато се чудеше какво да похапне, а беше зверски гладен, реши да се поразходи в Морската градина и приближи до наскоро възстановената сграда до брега на морето, която според приказките на преминаващите край него хора, приличала на кораб. Заинтригуван, той се загледа в постройката пред себе си, когато чу в небето над себе си плясъци на криле и боричкане на гларуси. Нещо ставаше там горе. Писъци огласяха наоколо простора. И преди още да вдигне глава, за да види какво се случва, само на метър пред него падна голяма риба - един великолепен екземпляр паламуд. Ха! Това не беше го и сънувал. Но не беше сънувал и друго. Че може да бъде нападнат от куче. А точно това стана, когато тръгна към изтърваната от гларусите риба. Стъписан от уплаха, той видя как огромен и озъбен уличен пес се хвърля да го захапе, но... срещу зиналата кучешка паст мълниеносно изскочи една котка – и само като изсъска, настръхнала и с вдигнати лапи, кучето се спря, обърна се и побягна. Още не можеше да повярва на случилото се, че котка може да нападне куче, когато пухестата котарана му се усмихна, захапа рибата и бавно с грациозна походка я постави пред него. Вдигна лапата си за поздрав и подканящо изМЯУКА. Той също вдигна своята и в знак на благодарност я помилва по лицето с мъжкото си: МАУУУУУУ!
Беше си намерил вечеря.
А може би и нещо друго.
© Николай Нанков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Думите ти звучат като танц - леки стъпки, изненадващи промени в ритъма, чувство на приятно очакване. Хареса ми!
-
И аз чета "Комарджията"!
Поздравления и за "Градът на котките"! -
Юни ми е много натоварен и понякога влизам с няколко дни закъснение. И си наваксвам с четенето...
-
Благодаря ти! Мислех да спирам с публикуването на Комарджията, понеже тук няма голям интерес, но ще продължа. Дори на един човек да му е интересно си заслужава!
Приятна вечер! -
Поздравления, Сладкодумецо, сещам се кой е града! Нали ще публикуващ още от Комарджията?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
