Хаотични размисли

(В памет на Георги Рупчев)

Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите не им пукаше. Тях ги хранеше интернет и живееха в облака. Пазеха идеите, мислите и мнението за себе си, и живееха в свободното си време. А книгите изхвърлиха, защото и без това заемат много място, и се четат трудно, и са в 2Д формат.

"Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи

и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,

нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,

докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...

Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,

а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета."

Не знаем кое е първото нещо, което е преди последващите го неща. Затова продължаваме да го търсим. Науката търси доказателства, а науката теология приема Бог за даденост, априори. Бог е непознаваем като цялост, познаваеми са само проявленията му, които ограничените (поне засега) човешки сетива могат да възприемат. А ако наречем Вселената Бог? Или Бог - Вселена? Това са наименования. А дали на Бог му пука повече за хората, отколкото за останалата жива и нежива материя? И ако Бог е Вселената, то той има ли душа? Вселената няма. Тя е като цяло пуста и там цари мрак, студ и вакуум. На тази планета, на която живеем обаче - не.

"Тъй вървяхме

по тази празна земя на миражи

и един по един си избирахме място и мисия.

Откъде сме дошли сме забравили даже,

а какви сме били е опасно да мислим."

Какъв суверинитет, какъв контрол, и какви инвестиции? Няма суверенни държави вече, навсякъде има "очи в небето" а инвестициите не стигат до хората. Евро, долар или паунд: няма разлика. Никой не е независим, свободни сме само в собствените си заблуди.

Когато се разминавам с някого, докато вървя по улицата, не знам човек ли е, ангел ли, дявол ли. Има и такива, които са скотове в човешки кожи. Очите на повечето са вече едни такива - празни. Само за себе си мислят, и забелязват, но не виждат другия. А ако някой падне, дали ще му помогнат да се изправи? Или ще го подминат: самовглъбени и с гордо вдигнати глави, облечени в новите си суичъри, изпъчили гърди, изрисувани, модни и свободни. И на това му викат те живот!

ОТДАЛЕЧАВАНЕ НА ВЪЗДУХА

"Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани -
звук след звук от невидими църкви
и вървяхме из дългия град запотени, замаяни,
нито живи, ни мъртви.

Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе,
и се спряхме на моста, и право насреща ни
се задаваше погребение.

Те се точеха с празни лица, свити в трескава жега,
преминаваха, после изчезваха тихо в завоя
и оставахме ние, и дишахме сухо и стегнато
непознати отново.

А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си."

*В текста са използвани откъси от стиховете на Георги Рупчев: "Хелмут Бергер" и "Голямата земя", както и стихотворението: "Отдалечаване на въздуха." Източник - litclub.bg