21.06.2025 г., 23:02

Хаотични размисли

337 2 3
3 мин за четене

(В памет на Георги Рупчев)

 

Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите не им пукаше. Тях ги хранеше интернет и живееха в облака. Пазеха идеите, мислите и мнението за себе си, и живееха в свободното си време. А книгите изхвърлиха, защото и без това заемат много място, и се четат трудно, и са в 2Д формат.

 

"Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи

и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,

нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,

докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...

Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,

а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета."

 

Не знаем кое е първото нещо, което е преди последващите го неща. Затова продължаваме да го търсим. Науката търси доказателства, а науката теология приема Бог за даденост, априори. Бог е непознаваем като цялост, познаваеми са само проявленията му, които ограничените (поне засега) човешки сетива могат да възприемат. А ако наречем Вселената Бог? Или Бог - Вселена? Това са наименования. А дали на Бог му пука повече за хората, отколкото за останалата жива и нежива материя? И ако Бог е Вселената, то той има ли душа? Вселената няма. Тя е като цяло пуста и там цари мрак, студ и вакуум. На тази планета, на която живеем обаче - не.

 

"Тъй вървяхме

по тази празна земя на миражи

и един по един си избирахме място и мисия.

Откъде сме дошли сме забравили даже,

а какви сме били е опасно да мислим."

 

Какъв суверинитет, какъв контрол, и какви инвестиции? Няма суверенни държави вече, навсякъде има "очи в небето" а инвестициите не стигат до хората. Евро, долар или паунд: няма разлика. Никой не е независим, свободни сме само в собствените си заблуди.

 

Когато се разминавам с някого, докато вървя по улицата, не знам човек ли е, ангел ли, дявол ли. Има и такива, които са скотове в човешки кожи. Очите на повечето са вече едни такива - празни. Само за себе си мислят, и забелязват, но не виждат другия. А ако някой падне, дали ще му помогнат да се изправи? Или ще го подминат: самовглъбени и с гордо вдигнати глави, облечени в новите си суичъри, изпъчили гърди, изрисувани, модни и свободни. И на това му викат те живот!

 

ОТДАЛЕЧАВАНЕ НА ВЪЗДУХА

 

"Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани -
звук след звук от невидими църкви
и вървяхме из дългия град запотени, замаяни,
нито живи, ни мъртви.

 

Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе,
и се спряхме на моста, и право насреща ни
се задаваше погребение.

 

Те се точеха с празни лица, свити в трескава жега,
преминаваха, после изчезваха тихо в завоя
и оставахме ние, и дишахме сухо и стегнато
непознати отново.

 

А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си."

 

*В текста са използвани откъси от стиховете на Георги Рупчев: "Хелмут Бергер" и "Голямата земя", както и стихотворението: "Отдалечаване на въздуха." Източник - litclub.bg 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да кажа благодаря ще е нескромно,,понеже точно поезията на Георги Рупчев, която аз много харесвам, исках да припомня тук. Той не е неизвестен автор, аз си спомням и преводите му на поезията на Джон Ленън. Просто отвреме навреме е хубаво да се говори и за поезия. Хаотично, но тя не е точна наука, и следва свои собствени пътеки.
  • Забележителна поезия!
  • "Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше
    предвечерния въздух, заблъскан от тебе,
    и се спряхме на моста, и право насреща ни
    се задаваше погребение..." Красива метафора на живота. Дължим по едно погребение. Може би не е пуста вселената - един ден ще отида и ще разбера. Няма усмивка, защото са ми твърди намеренията. На въпроса ти, Петре, за хората- живеят много същества, приличат на хора, някои даже се държат като такива, но откъде да знаеш. Всичко е измислено... може Бог да измисля всичко, а може ние да сме измислили него. Харесаха ми мислите ти, защото са твои. И чужди мисли понякога ми харесват, но ако се уповаваш само на чуждите, може да не чуеш своите.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...