3 мин за четене
Хиляди въздишки
В безкрая на тъмата, в светлина на звезда - малка синя планета бясно прелита с много въздишки нататък...
И многото слети тела в неудържимо любовно влечение. Хиляди въздишки - екстаз.
Голите страстни тела. Мъже, целуващи голата женска гръд, допира на ръцете. Възбудени, страстни проникват. С устрем неразумен се сливат голота и нагон, в мига на забрава, на природно зачатие. Нежният допир на мигновено разголена плът, дълго таяла извечен стремеж.
Голи тела с копнеж затаили дълго очакване. Допир, малко съприкосновение и миг на екстаз. Бавно, с въздишка, отдръпване.
Дрехи се свличат и плътно прилепват бедрата, ръцете търсят другото тяло, в забрава галят, притеглят. Устни се сливат, докосват, овлажняват нежните гънки, търсят задъхани чуждата струна, търсят задъхани другия трепет и безумен копнеж.
Първичен стремеж и мислено разумно, дирене с въздишка и ново проникване...
В забрава докосваш корема, бедрата, гърдите, нежно проронени думи и пак отново търсиш допир в нова игра.
Безк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse