19.03.2009 г., 3:10 ч.

Хиляди въздишки 

  Проза » Други
904 0 0
3 мин за четене

 

Хиляди въздишки

            В безкрая на тъмата, в светлина на звезда - малка синя планета бясно прелита с много въздишки нататък...

 И многото слети тела в неудържимо любовно влечение. Хиляди въздишки - екстаз.

 Голите страстни тела. Мъже, целуващи голата женска гръд, допира на ръцете. Възбудени, страстни проникват. С устрем неразумен се сливат голота и нагон, в мига на забрава, на природно зачатие. Нежният допир на мигновено разголена плът, дълго таяла извечен стремеж.

Голи тела  с копнеж затаили дълго очакване. Допир, малко съприкосновение и миг на екстаз. Бавно, с въздишка, отдръпване.

            Дрехи се свличат и плътно прилепват бедрата, ръцете търсят другото тяло, в забрава галят, притеглят. Устни се сливат, докосват, овлажняват нежните гънки, търсят задъхани чуждата струна, търсят задъхани другия трепет и безумен копнеж.

 Първичен стремеж и мислено разумно, дирене с въздишка и ново проникване...

            В забрава докосваш корема, бедрата, гърдите, нежно проронени думи и пак отново търсиш допир в нова игра.

 Безкраят на тела, голота, много привличане, хиляди отдадени на първата стихия - търсят своя миг.

 В топлите вълни и гаснещата вечер, сред леда и дъжда в тревите и житата -  в дневния светлик и падащата вечер, в дългата тръпнеща нощ.

 Навсякъде увиснали за миг в бездна над безкрая - вечната игра на голи тела.

 Другият мирис, допир на устни, търсещият език, допирът безспир на ръцете,  косите, галещи рамене, тръпнеща гръд...

 Влажният досег,  опиващият вкус на любовния изблик.

 Той търси - устните дразнят набъбналата плът, бавно прониква, пие капките влага и обладава буйния изблик на нейното  отдаване...

 Тя търси, устните опитват да изтръгнат трепет от стегнатото тяло, в гънките на корема, по гладкия гръб,  тихо стенание и необуздано желание...

            Телата в миг на безумно желание се сливат, нагаждат и в дълго и буйно потръпване  обхващат малкия миг на отдаване. Забързани движения, все по-диво  отдаване, забрава, сливане... Някъде увиснали за миг:

 Той влиза диво, прониква, заграбва...

 Тя го прихваща,  притиска...

            Голите тела в любовен екстаз... Застиват за миг над обхвата в безкрая  да запазят още веднъж дивия тласък на отминаващото чудо.

            Тогава угасва денят, светва нощта и пак се сливат голите тела. Безкрайно проникване и отдаване; ласки и допир; целувки и нежно прошепнати думи.

 След мига на забрава, когато затвориш очи и последните диви тласъци затихват в топъл обхват; отшуми последния трепет, преди да отлетиш в съня...

... в безкрайната шир се сливат и тръпнат тела... Първи допир, последен екстаз,  голият допир; нежно отпускане; бавно отдаване; движение бурно и бавно докосване - хиляди въздишки в голите обятия на малката синя планета...

 И когато в предсънния унес  започнеш флирта с безкрая и проникнеш в голата плът - тръпнещ в дивия екстаз на хилядите... Когато даряваш  и гордо покоряваш жизнената стихия...

 Тогава в любовно сношение, през  разстояния, през пясък и води в невероятно проникване обладаеш  всемира...

            ... обхванал  голия свят на малката синя планета - отлиташ в безкрайните сенки на междузвездния прах...      

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??