Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбището, слизащо надолу към мазата, стояха различни по големина и цвят бъчви, всяка една имаща грижата да пази видовете туршии. Всичко в гаража и мазата бе изрядно подредено. Ясемин се огледа и внимателно слезе по стълбата, след което се спря пред първия рафт с обувки.
Колко много обувки имаше тук! Най-отпред стояха кожените сандали на баба Къймет, също като нея: стабилно и спокойно, до тях се извисяваха саботата на майка ù с огромна метална катарама. Детето се усмихна на обувките и си представи колко хубава ставаше майка ù с тези чехли. Замисли се, дали ако не познаваше баба си и майка си, само гледайки обувките им, би могла да си изрисува мислено образите им. Навярно да! Обърна глава към другия ...