Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да не се спира, нямаше кой да ù каже да не разговаря с непознати, а какво остава да не тръгва с тях, да не позволява да я черпят и да ù купуват разни дреболии, въобще все неща, с които родителите пълнеха главите на децата, но за добро. Нали от рано се формира характерът на едно дете и родителите са тези, които задаваха посоката, била тя правилната или не съвсем. Това се разбираше малко по-късно. На малката и магнетизмът ù, и темпераментът ù бяха огнени. Затова и всички ù викаха Мага на галено. Един ден, още ненавършила дванадесет и чичо Методи от долния етаж я погали по главата, ама съвсем не беше внимателен като към дете. Беше подчертано лъстиво погалване. Толкова беше мазен и гнусен, че непран ...