И учителите са хора...
И учителите са хора, цветя ли да ядат?
С комшията се засичаме на пазара, пред сергията за цветя. Нали след няколко дни е осми март, а имаме ученици. Пък моят син, освен класна, има и любима учителка и хич не ме пита имаме ли пари. Та гледам ориентировъчно. То какво ли гледам, като на осми цените ще са други - търсенето естествено определя предлагането. Напазарувахме си салатки и тръгнахме омърлушени. Изведнъж комшията се удря по челото: „Как не се сетих по-рано, бе Мишева? С тези букети само ще изтормозим още горките учителки. За да се прибере вкъщи, всяка трябва да си вземе такси, а знаеш цените. Може да й се наложи и още една-две вази да купи - това са пак разходи. И какво? След три дни мъжът й изхвърля две кофи боклук с увяхнали цветя. Знаеш - проблемът с боклуците още не е решен, а ние го задълбаваме. Няма смисъл. Сега е късно, но за началото на учебната година се организираме и правим списък. Аз, да речем, ще купя бутилка ракия, ти - кило домати, Петрова - олио, Иванови - краставички. Тия от другия вход също ще си направят списък. Кой пакет захар, кой кутия бонбони, че да не се повтаряме. Хем на учителите добре, хем на нас по-евтино ще ни излезе. И учителката е човек бе, Мишева! Ще се прибере вкъщи, ще изстуди ракийката, ще направи салатка. Че като си дойде мъжът й от работа, да го зарадва. Хем ще им укрепим семействата - няма да се карат, че все парите не стигат. Като няма кой да им помогне, поне ние да им влезем в положението. Хем по-спокойни ще ходат в даскалото и няма да пишат двойки. Не е ли така? На, в края на миналата година ме вика класната на големия. Сутринта тъкмо пристигала с трабантчето на работа, моят хубостник не я видял и взел, че го ударил с „Мондео” - то. Абе, госпожа, викам й, деца са, трябва да им прощаваме. Но я видях - много се беше изнервила, та затова ти викам, дай да ги зарадваме. Аз бих ги спонсорирал тия учители, щото ми върви далаверата, ама на днешно време кой си влага парите в образование? Бизнесът му е майката! Да избута моят последния клас криво ляво, че го чакат пет-шест приятели с фирмички. Щото момчето може и двойки да носи, ама иначе е ячко и окумуш -само бизнес му дай. Цветя! Стига с тая романтика! Това яде ли се, пие ли се? Цветя - глупости!”
Чудесно, чудесно, комшу - усмихвам се вяло. Вие сте добре, ами да видим какво ще правим с нашия син, като е отличник, горкият. Ами това е положението, Минке... Мишева!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
