И винаги ще е така
На майка и татко
Доближавам се до татко, хващам го за ръката и го водя. Ръката му е топла и голяма и винаги те хваща здраво, но не прекалено силно. В дясната му ръка потропва бастуна. Отиваме на любимата му лятна къща. Излизаме от хола и аз си мисля: „Дано си дълго, татко, с нас! Не искам наследство, не искам празен апартамент.” Татко пристъпва бавно, бавно… Пътуваме с колата и пътят е ужасно мокър. „Не карай бързо.” - казвам по навик на мъжа си. Той само ме поглежда и не отговаря. Пристигаме. Татко влиза с мен и заедно търсим къде по пътя е изчезнала хубавата, елегантна жилетка с която беше облечен. Приятелката ми Мария е също там и му подава любимия старичък, сив пуловер и той го облича. „Ела, татко, да идем в градината - казвам. - Да ти покажа колко са пораснали любимите ти вистерии. Отдавна не си ги виждал. Отдавна не си бил с нас.” Събуждам се. Татко от две години е мъртъв. Стискам очи да задържа образа му. Все още усещам топлата му ръка. Очите ми плуват в сълзи ...