Тонката беше ядосан. Беше си пропуснал тренировката, което в неговия случай означаваше, че беше изпуснал кулминацията на деня. Нямаше да хвърля щанги по пода в залата, нямаше да грухти и пръхти, мъчейки се да се пребори с тежестите, но може би най-голямата загуба беше, че нямаше да проведе дежурния си разговор с Мимито от бара. Тонката обожаваше да ù разказва за своите фитнес-подвизи и да я гледа как попива всичко с жаден поглед. До колко тези подвизи бяха истина и до колко погледът на Мимито беше жаден, а не празен и безразличен, остава мистерия. Все пак Тонката реши да излезе някъде из махалата. Каква е ползата да си фитнес батка, ако не можеш от време на време да разходиш цялата тая мускулатура, разперил гръб да ходиш тежко и да гледаш лошо всеки, който не успее да се размине с теб по тротоара. И така, Тонката се приготви набързо, сложи си изрязания черен потник с брокатените надписи, характерен за бургаските гларуси, който обаче доста бързо бе наложен като модна тенденция от технит ...