"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)  

Този започна да ми танцува по нервите. Бил  някой си господин Л. Отначало  купи на комшията двора  на безценица - всичко шест декара -  и веднага го огради с   висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ранно византийската епоха.  Имаше дори и бойници. Преди още да е вдигнал замъка, обработи терена  и зася с декоративна трева от тези дето  използват по стадионите  и започна редовно да я  стриже с косачката.

Няма чушки, няма домати, няма зеле. Трева.  По алеите засади  лозници и аронии, но не  плододаващи, а пак някакви  декоративни, дето за нищо не стават, освен за сянка, а след като вдигна замъка го обгради с  лехи от цветя.

Ами това му трябва на човека - цветя и сянка. Няколко гаража допълваха интериора, а от тях влизаха и излизаха мерцедеси и беемвета.

Работата ми се изясни моментално. Това копеле е фрашкано с пари - явно крадени, явно от търговия с наркотици, невърнати кредити  или източване на  ДДС, а за камуфлаж се представя  с някаква софтуерна фирма и един почти неработещ хотел, чиито гости се състоят  предимно от собствения му антураж.

Класическа формула за пране на пари. Това е то господин Л.

Имаше, разбира се, някакви наследства, някакви задгранични приходи  от софтуерни компании - бил компютърен гений - май доста  станаха тези от категорията на Бил Гейтс; кой го знае още какво има, но аз твърде се съмнявам. Той не оре, не копае, не гледа добитък  като нормалните хора, няма железарски цех, няма колбасарски цех, няма пункт за изкупуване на скрап, няма винарска изба, няма бингозали  и хотели край морето, а пак е богат. Следователно краде.

Това, че краде не ме интересува; притеснява ме обстоятелството, че явно го прави по-добре от мене. Което е изнервящо.

Аз не мога да се похвалям със същите постижения. Дворът ми е два пъти по-малък, а къщата - също така два пъти по-малка. За разлика от неговия, моят двор е пълен със зеленчуци, мазето ми е оборудвано с рафтове за буркани; там се мъдрят всевъзможни туршии и компоти,  а също така  приготвил съм  две бъчви с вино  и едно с ракия. Имам  само два  леки автомобила - един опел  и един джип за  ходене по къра. Опелът стои в гаража, а джипът - отвън. Имам също така и един руски камион за  транспортиране на стоката по складовете.

Не се занимавам с компютри  и интернет. Не ходя по разни заведения и културни мероприятия. Не правя благотворителни  събрания.

Лани жена ми ме напусна, защото съм бил прозаичен. Така се изрази - прозаичен.  Не съм я водел на концерти, на изложби, на поетични рецитали ... Майната му - то само това ми липсва - да хукна по рецитали. И се подветри по някакъв художник, който не бил прозаичен. Създавал и  културна  атмосфера, водел я сред интелектуалци, направил и портрети в различни пози. Ами  там и е мястото. Нека си ги гледа портретите.  Стана дори по-добре, защото тя само харчеше  и хич не ме питаше как се изкарват парите.  Халал да и са портретите.

Как се изкарват парите ли? С бачкане. Може на светло, може и на тъмно. Бачкане.

Всичко си правя сам. Като всеки средностатистически българин, аз съм енциклопедист и специалист по всичко. Да изреждам ли?

Умея да отглеждам  зеленчуци и овошки - копаене, поливане, пръскане, съхранение и пласмент. Умея да поправям покриви и да  чистя комини, да наредя тухли и да замажа. Мога да налепя тапети и да  монтирам дограма. Мога да ти отремонтирам телевизора и автомобила. Мога да ти прекарам ел. инсталация. Мога да ти ремонтирам чешмите и бойлера, както  и  климатик, хладилник, всякаква бяла и черна техника. Аз съм стругар, шлосер, монтьор, заварчик, часовникар и всякакъв. Мога да ти пробия сондаж в двора и да ти  изкарам подпочвена вода. Мога да ти направя вино, да ти сваря ракия, да ти сготвя манджа. Всичко мога .

Но най-съм добър в далаверата.

 Аз съм  такъв търговец, че ако  изкарам на хайванпазара три прасета, мога да продам четири и да се завърна с пет. Нощем, спейки, аз мисля как от един лев да направя два. И ме е яд, че онзи не ги умее тези работи, а печели повече. Как го прави, нямам представа. Седейки пред компютъра ли, пишейки програми ли? Майната му. Все повече се ядосвам. Не е възможно да е по-умен от мен. Няма такъв...

Мислех да му напръскам тревата с  раундъп, но е трудно. Оградата е висока и вятърът като завърти, го връща обратно към моята градина, а освен това явно ще проличи, че това е моя работа. Не ми се ще да си имам разправии с прокурора, а още по- малко - с онези дебеловратите.

Измислих нещо друго. Като духне вятър нататък, аз вземам с шепи пухчета от семе на паламида  и ги разпилявам. Вятърът ги понася и право в неговата градина. Нищо, че и в моята падат  малко, но повечето отиват там. Радостно ми е като гледам как след известно време  паламидите са избуяли между цветята и декоративната трева. Ха, ха , ха. Целият антураж се втурва да плеви.

Има той някакви  породисти кучки - добермани, далматинки, афгански хрътки; само ги разкарва из градината и им приказва нежно като на любовници. Нощем вият  в кучкарника - не ми дават да спя. Абе, що не ви таковам мамата? Чаках да се разгони някоя и пуснах един мръсен уличен помияр - пълен с бълхи - отдолу под вратата. Той си вършеше съвестно работата, докато  накрая една  ревнива доберманка не скъсала нашийника, подгонила го и го направила на дреб; на другия ден  събираха кокали  и кожи от него - пръснати по двора. Въпреки това след известно време, започнаха да се раждат някакви  кретеноиди - мелези  от неизвестна порода - неговите отрочета, които ме караха да лудея от смях.

- Комшу, ще ми запазиш ли едно от  този дамазлък?- злорадствам аз.

Онзи ме поглежда мрачно и нищо не казва. Не ми обръща внимание. Така ли?

О-о - аз мога и повече. Разхвърлих пред вратата му пирони. Сабахлен рано,  рано мерцедесът се потътри по джанти. Прехвърлих оттатък плъхове, змии, къртици, слепи кучета. Намазах корубата на една водна костенурка  с някакъв инсектицид и я пуснах. Тя се отправи директно към басейна с декоративните рибки. Пуснах обяви в местния вестник, че в замъка  се  правят процедури  по изглаждане на бръчки, опъване на кожи, тестове за потентност, безболезнени дефлорации и пр.  На следващия ден пред входа имаше тълпи от мераклии  и мераклийки. Напливът за разкрасяване се превърна в тест за обществена гълфотия. Онзи ревеше от гняв. Паднах от смях. Монтирах на тавана един УКВ - заглушител с голям диапазон, за да не могат да хванат нито  радиопредаване, нито телевизионен сигнал. Дори мобифоните им оглушаха и се чуваше само свистене и хъркане. Голям майтап. Ангажирах един приятел - спец по компютърните вируси  и срещу една почерпка  ежедневно му пращаше по електронната поща  специално изготвени програмки, от които компютрите му млъкваха и онемяваха. Съчинявах анонимни доноси, през ден  му изпращах на гости данъчни ревизори, пращах хората му за зелен хайвер с фалшиви съобщения.

И ако ме попитат защо го правя, ще отговоря веднага:  "Не знам. Просто за кеф. Защо трябва той да е по-добре?"

Нощем, когато завият кучките, включвах един мощен усилвател  с чалга, оставях отворен прозореца и отивах да спя някъде другаде. Накрая ми отрязаха кабела с тока.

Но най-ме беше яд, когато му идваха на гости разни дългобедрести особи. Те не бяха от тук от  там , а жени от сой - стройни, красиви, гримирани  като  Холивудски звезди. Разни манекенки от модни къщи, актриси,  миски и какви ли не щеш. Идваха късно вечер и си отиваха късно на другия ден. Появата им се индикираше от тихия шум  на мерцедеса и  възторжения лай на кучките.

Особено ми хареса една пищна блондинка, която изглежда не бързаше да си ходи. Аз - общо взето - съм черен и си падам по блондинките.  Но тази беше шашваща. Откакто жена ми ме напусна  не бях имал друга, освен  онази гърчава вдовица от вилната зона, която идваше понякога  да ми помага в домакинството, а освен това вършеше и някои по-специфични услуги. Ами и тя душа носи  завалията. Но накрая взе да ми омръзва и се чудех как да я махна от главата си, ама като знаех другите какви са ненаситни кучки, все отлагах. Само като си помисля, че ще се наложи да купувам тоалети, бижута, козметики направо се изприщвам. Те друго не знаят, освен тоалети и бижута.

И културни развлечения - „виж ме колко съм  интелигентна". Айде холан!

Зная колко са интелигентни. Докато завъртят главата на някой перко и започнат методично да го доят. Докато  онзи накрая фалира или предаде богу дух.

Но тази беше изумителна. Кошмарно парче.

През деня, когато другите изчезваха някъде по предназначение, тя оставаше сама в голямата къща  и излизаше навън из градината или край басейна да прави слънчеви бани. Отначало се пускаше по монокини, а после хвърляше и монокините. Виждах я единствено от едно прозорче от таванските помещения на моята къща  и висях там с часове като олигофрен  в  онази жега на тавана, докато накрая и омръзне да се пече   и се прибере в  къщата. Най-напред беше снежнобяла, но след една седмица стана като препечена филийка. Бих я намазал цялата с масло и конфитюр  и бих я олизал от горе до долу. Не знам дали подозираше присъствието ми зад таванското прозорче. Отначало мислех, че не, но после май, че да. Веднъж съвсем откровено, както беше гола,  се вгледа в прозорчето, усмихна се и ми се изплези. Явно, че е разбрала. Още същия следобед я видях да  разкарва една от далматинките по улицата  и веднага се хвърлих в настъпление.  Сега е моментът.  Време е да му  отнема гаджето на този компютърен плъх. Господин Л. Веднага изведох моя каракачанец, който държах вързан на верандата  и  го пуснах след далматинката. Кучешкото ухажване не продължи много. Хайваните бързо се разбраха на своя кучешки език и хукнаха заедно по поляната. Че то хич не било трудно. Реших да действам по същия начин.

- Виж какво - рекох и - кучетата вече се разбраха и знаят какво искат. Не мислиш ли, че и ние, като достатъчно интелигентни божи създания, можем да го направим не по-зле от тях?

-Мисля, че вече сме го направили - усмихна се тя с една лъчезарна усмивка,  от която краката ми омекнаха, за разлика от нещо друго, което започна да демонстрира самонадеяност.

Този диалог беше достатъчен. Пуснахме кучетата в двора  и отидохме в моята къща. Работата не търпеше отлагане. Беше много спешна работа, а тя все се усмихваше. Разкошна  жена.

- Знаеш ли, най-много ми хареса това у тебе, че не ме покани на кафе. До сега всички ме канят на кафе и нито един не каза:  „ела да правим секс". Някои твърдят, че било по-етично, но  аз го намирам за лицемерно. В края на краищата целта е винаги една и съща.

- Една и съща е - потвърдих аз - а освен това не обичам кафе. Бих пийнал ракия или  бира, но след после...

Това откровение я развесели още повече. Веднага започна да се разсъблича.

Известно време след  процедурата, аз бях трупясал и заспах. Няколко пъти се събуждах и отново заспивах. Направи ми впечатление, че не изпитвам характерната досада след  всеки акт, когато бързаш да се отървеш от партньорката си. Напротив - имах нуждата и желанието да я задържа повече при себе си. Искрено злорадствах заради онзи копелдак; друго не зная дали мога да му отнема, но любовницата му отнех - поне една от тях - най-хубавата и няма да му я върна по никой начин. Тя също нямаше нищо против - намерението и беше съвсем явно и недвусмислено. Очевидно онзи  не и стигаше  и аз бях много по-добър поне в това отношение. Тази констатация ме изпълваше със задоволство.

Тя окончателно остана при мен и когато онзи хукна да я търси, направо заяви, че е харесала мен  и толкова. Заряза го без да и трепне окото. Той само клепаше и подсмърчаше. Имаше вид на ритнато куче.

Душата ми пееше.

Много скоро след това установих, че не мога без нея.

Тази жена, освен  че е много хубава, се оказа и голяма къщовница. Просто не можех да повярвам. За няколко дена къщата ми светна. Всичко бе почистено, подредено, преоборудвано.  Беше и много лъчезарна.  Непрекъснато чуруликаше нещо и  ме занимаваше с измислиците си. Като че  излъчваше топлина. Ставаше ми все по- необходима. Когато излезеше някъде за малко - за покупки  или нещо друго, ми ставаше чоглаво и тръгвах да я търся .

Накрая реших, че за да не я загубя, трябва да се оженя за нея. Предложих и и тя веднага прие без възражения. Разсмя се и ме разцелува. Много е любвеобилна.  Няколко дена по-късно  подписахме в брачното  и след тържеството  заминахме десетина дена на екскурзия  по  Черноморието. Толкова беше меденият ни месец - десет дена. Повече не можех да си позволя. Решихме, че ще има още, но по-нататък. Когато се върнахме, веднага се залових с бизнеса си, а тя - на първо време - с домакинството, след което възнамеряваше да открие модна централа. Изумителна жена.

Идилията продължи няколко дена.

Но една вечер като се прибрах, нея я нямаше. Отначало помислих, че  е отишла до магазина, после, че е някъде из града  и накрая установих, че изобщо я няма. Телефонът и не отговаряше и след малко го открих  захвърлен отвън на пътеката. Това ме обърка. Открих също така, че в  паметта му фигурира единствено моят номер. Озадачаващо. Тръгнах да я търся със свито сърце. Какво ли е станало?.. Другото, което ме озадачи  беше, че замъкът отсреща е тъмен. Това не беше обичайно; замъкът винаги, по всяко време  на нощта свети. Но сега е тъмен. Няма  никой. Комшиите бяха изчезнали. Дори кучетата липсваха.  Не можех да си го обясня. За  първи път ми се стори, че чувствам дискомфорт от отсъствието  им. Много странна работа.

Обадих се в полицията и питах за нея, но там  нищо не знаеха; те кога ли пък са знаели нещо... Успокоиха ме и казаха, че вероятно е отишла на кино. Да, ама не. В днешно време  кой ти ходи на кино  при толкова телевизионни програми. Цяла вечер обикалях като глуха кучка из махалата  да я търся. Няма  и няма... Чак на сутринта - съвсем капнал съм задрямал  за около час.  Когато се събудих, изненадите следваха една след друга.

Отначало пред замъка спряха две луксозни возила и от там се изсипаха  някакви типове с дебели вратове и бръснати глави. Попитах какво става тук, но те ме погледнаха като извънземно  и не ми обърнаха внимание.  Единственото, което разбрах е, че замъкът има нови собственици .

Малко по-късно довтасаха и други лимузини и спряха пред моята къща.  Пак бръснати глави и пак дебели вратове. Това пък за какво?

- Господин Р?

- Да, аз съм - отговарям като автомат.

Тъпото копеле ме  фиксира продължително.

- Ти още ли не си се изнесъл, приятелю? Ще трябва да побързаш; след малко пристига шефът.

- Чакайте, но как така?!

Шашването ми продължава  и се превръща в шок.

- Какво има да се чудиш? Продали сте имота, ще трябва да го освободите.

- Какво, какво!?...

Хванах се за главата.

- Аз... продал!? ... Какво съм продал? Аз нищо не съм продавал...

- Съпругата ти го е направила - намеси се друг  дебеловратест.-  Ето документите, парафите - твоят  също фигурира, нотариален акт за собственост и т.н.

Побърках се.

- Но аз, но аз... Какъв нотариален акт? Какъв мой параф? Къде е тя?

Запелтечих и ченето ми се вдърви. Спомням си, че единственият нотариален документ, който бях подписвал наскоро  е за продажба на един змиярник горе на баира, защото  някакъв сбърканяк   искаше да го купи. Как е станало?

- Къде е тя, къде е? - повтарям  като изкукуригал.

- Че ти хич нищо ли не знаеш;  цял свят коментира? Ама че сбърканяк! Замина за  Рио със съдружника си от фирмата - господин  Л.

Р.