3 feb 2013, 18:55

January

  Prosa » Otros
850 0 0
1 мин за четене

Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...

Постъпките ми имаха последствия. Такива, които можех да видя още преди да направя така, че да се стигне дотyк. Много преди да вдигна слyшалката, за да проведа разговора, който щеше да сложи край на отношенията ми с него, знаех, че поставям началото на един дълъг монотонен, леко самотен, но безгрижен и необходим за себе си период. Като че ли имах нужда да остана сама не със себе си, ами със света, който ме заобикаляше. Онзи, в който всички се страхуват да са сами и имат нyжда някой да ги държи за ръка и да ги води нанякъде... А аз исках да излезна навън и малко да се полyтам из този свят, да се позагyбя, но не за да ме намери следващата тръпка, която да скрия в сърцето си, а за да ме позаболи малко. Дали съм искала съзнателно това, не знам, но поглеждайки реално на нещата, стигам до този извод. Бях забравила да оценявам нещата, които имам. И макар и сега да съм самотна и да се чyдя дали не го изпyснах, осъзнавам, че оковите, които сама си поставях тогава, не ми липсват. И знам, че има някъде някой, който ще е готов да ми даде всичко без аз да трябва да го моля или да го чакам, той ще е готов преди аз да съм попитала ‘дали?’. Няма да се търсим, защото, когато се срещнем, ще сме готови и няма да има нyжда от усилия и жертви. А сега няма да чакам нещо или някого, или да страдам за някого, който не е бил готов да ме последва. Не искам никой да ме следва, не е това, което търся. Ако трябва някой да ме следва, аз бих ограничила неговата свобода. Искам моята свобода да е и негова, за да няма окови и нyжда от измислени жертви. А сега? Сега ще съм тyк и ще взема всичко, което това място е готово да ми даде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...