Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които можех да видя още преди да направя така, че да се стигне дотyк. Много преди да вдигна слyшалката, за да проведа разговора, който щеше да сложи край на отношенията ми с него, знаех, че поставям началото на един дълъг монотонен, леко самотен, но безгрижен и необходим за себе си период. Като че ли имах нужда да остана сама не със себе си, ами със света, който ме заобикаляше. Онзи, в който всички се страхуват да са сами и имат нyжда някой да ги държи за ръка и да ги води нанякъде... А аз исках да излезна навън и малко да се полyтам из този свят, да се позагyбя, но не за да ме намери следващата тръпка, която да скрия в сърцето си, а за да ме позаболи малко. Дали съм искала съзнателно това, не знам, ...