Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпеливо, подпалващо, искрено, лично... нетърпение. Хм, нетърпеливо нетърпение?! Ам че да, има по-силно нетърпение от нетърпението и то беше именно туй чувство, дето в момента на хирург си играеше с вътрешностите ми. Разбира се, свързано беше с жената. То всички нетърпеливи нетърпения все с нея ги свързвах... и навремето, с часовете по философия.
Изпечен на грил в шарената си тениска и къси панталони (и още по-зле, маратонки, да съм стилен, аз мъж за джапанки ли съм, а не!), аз клето потропвах с крак и се зорко оглеждах за да видя любовта на живота ми, принцесата на коня ми, вълшебницата с пилешкото мляко... ам, какво?! Исках да кажа, чаках в миг да зърна мутресата на мотор, жената с коженото яке и ...