Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тръстика, с тънка и изящна талия. Иска ти се с длани да я обгърнеш. В очите ѝ - с цвят на лешник, играеха златисти огънчета. Имаше гарваново черна и лъскава коса, която се спукаше като буйна река, чак до бедрата. Красотата без достойнство на душата обаче не струва. Кога някой си търси дружинка трябва и доброта да търси в нея. То и "беладона" е красиво и нежно растение, ама плодовете му са отровни. Тъй е и с хората. Господ обаче на Станулица бе дал не само красота, но и добра душа. Ама тая пуста красота цена си има и понякога скъпо струва.
Залюби се тя с Делчо, най-малкият син на Дора и Васил. От заможен род, с много ниви и голям имот. Хубав и работлив момък. Двамата лика-прилика си бяха. Казва ...