Женски съдби - втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тръстика, с тънка и изящна талия. Иска ти се с длани да я обгърнеш. В очите ѝ - с цвят на лешник, играеха златисти огънчета. Имаше гарваново черна и лъскава коса, която се спукаше като буйна река, чак до бедрата. Красотата без достойнство на душата обаче не струва. Кога някой си търси дружинка трябва и доброта да търси в нея. То и "беладона" е красиво и нежно растение, ама плодовете му са отровни. Тъй е и с хората. Господ обаче на Станулица бе дал не само красота, но и добра душа. Ама тая пуста красота цена си има и понякога скъпо струва.
Залюби се тя с Делчо, най-малкият син на Дора и Васил. От заможен род, с много ниви и голям имот. Хубав и работлив момък. Двамата лика-прилика си бяха. Казват, че пари при пари отиват! Тъй се сродиха двете фамилии. Голяма сватба вдигнаха, цялото село поканиха. Два дни писъкът на гайдите и игривата песен на гъдулката и тъпана ехтяха в планината, а земята трептеше от кръшни хора.
Заживяха младите в любов и разбирателство. Делчо сутрин рано отиваше на нивите, а вечер бързаше да се прибере при младата си булка. Станулица шеташе из двора, гласът и огласяше с песни махалата, а усмивката и грееше като пролетен минзухар. Един ден дойде и благата вест, че невестата чака своята първа рожба. Радостно очакване обхвана и млади, и стари в къщата.
Ама тя хорската завист е като гърне, пълно с катран. Не можеш го върза, нито да му зашиеш гърлото. Все от някъде ще протече.
Дали от лоши очи или от зла магия младата жена взе да линее и да се топи. Залежа се. Страх се спотаи в очите ѝ, да не изгуби рожбата си. Помръкна от притеснение и Делчо. Сутрин когато Станулица разресваеше косата си, по гребена оставаха цели кичури от нея, като въ̀лна по дарак.
Уплаши се майка ѝ за чедото си, помоли Стоян да идат в съседното село на ходжа. Впрегна бащата коня в каруцата и поеха да дирят спасение.
Посрещна ги ходжата, изслуша болката им.
- Празник иде! Байрям! Грях е в тези дни магии да развалям. На плещите си не искам такова прегрешение да нося. - отвърна им той.
- Моля те, ходжа! Детето ми умира! Не ни отпращай! По гол задник върху хляб ще седна, че да поема тоя грях аз вместо теб, само спаси чедото ми! - молеше се през сълзи Неда.
След много молби и обещания накрая склони. Скри се той зад вратата на минарето, а съсипаните от мъка родители зачакаха с надежда.
Странно е човешкото сърце, колко малко му трябва - жест, дума, молитва... че да се озари с очакване.
Минаваха часове, а ходжата не излизаше. Когато слънцето започна да захожда към хоризонта, вратата се отвори и той се появи стискайки в ръката си муска.
- Черна магия тегне над детето ви. Магия за смърт. Не мога да спася и двете души, едната ще си иде. Чия!? Ще реши Всевишният. Като си идете, да разкопаете прага! Каквото намерите да ми го донесете! Сега вземете тази муска и я пришийте към ризата на дъщеря ви!
Прибраха се те в селото, а на сутринта разказаха на Делчо всичко. Разкопа той прага и там под първото стъпало на вратника откри малко вързопче, а в него дълги, гарваново черни, насапунисани коси, омотани с червени и черни конци.
Минаха се няколко дни и Станулица пометна.
В селото хората говореха за сполетялото ги нещастие, цъкаха с език, шушукаха си и гадаеха, кой може да желае лошо на младото семейство. След седмица-две ги забравиха, споменаваха ги с две-три думи, от нямай-къде и продължиха да си чешат езиците с други новини и клюки. Само младата невеста не забрави. Лицето ѝ посърна, като попарен здравец, а над дома им сякаш дъждовно есенно небе се стелеше. Шеташе тя из двора и мълчеше, на никому не се оплакваше, ама смехът и песните ѝ замлъкнаха. Отряза си косите и се скри под черна забрадка.
Делчо все по-често започна да отскача до кръчмата и все по-дълго да се застоява там.
Имаше в селото една млада вдовица, Тяна. Първата година след сватбата мъжа ѝ го ритнал в гърдите кон. Борил се ден-два за живота си, ама какъвто бил хилав и болнав не издържал и се споминал. Останала младата жена сама да се справя с немотията.
Харесваше много тя Делчо - хем хубав, хем заможен, голям мерак му имаше. А той нямаше очи за нея, все в Станулица гледаше и нея искаше. Ама тая жена лесно не се примиряваше.
Една вечер прибирайки се към дома си, подпийналият Делчо срещна Тяна.
- Сполай ти , Делчо! Що чини такъв млад и хубав мъж в кръчмата по туй време, а не си стои при булката? - закачи го тя и лукави пламъчета заиграха в очите ѝ .
Изправи рамене вдовицата и цялата ѝ снага се опъна като елов ствол. Протегна ръка и уж неволно докосна неговата.
Младият мъж вдигна глава, разходи поглед по женското тяло. Гледаше я с натрапчива продължителност и жадно поглъщаше формите ѝ, със замъгления си от алкохол поглед. Кожата му настръхна от допира ѝ.
- А ти що дириш в тъмното, Тяно? Не те ли е страх от караконджули? - подсмихна се той.
- Мен от каракоджули не ме е страх, а ма виж, от тебе имам страх.
- Че какво ми е страшното на мен, че се боиш?
- Да не ми откраднеш сърцето! - звънко се засмя тя и се затича към къщата си.
Младият месец гледаше отвисоко и хвърляше бяла светлина върху замисленото лице на Делчо, вперено в полюшващото се женско тяло.Той въздъхна и промърмори след нея.
- Не се закачай с мене, Тяно, да не ти изгори чергата! Грях не ми слагай на душата!
В това време месецът пропълзя и до прозореца на Станулица, опря се в ръба на рогозката, сякаш не му стигаха сили да стигне до седналата на леглото жена. Обгърнала с ръце колене, младата невеста чепкаше мислите си като вълна и се чудеше, откъде иде тая заплаха дето се промушваше в сърцето ѝ, като конец през игла.
По-късно когато селото утихна и всички заспаха, една жена в двора на Тяна с разплетени коси и бяла риза вдигна ръце към черното небе и тихо занарежда:
- От бяло, стани черно! От черно, стани дваж по черно! Където съм аз, там и ти да вървиш! Да ме следваш, както следваш сянката на Станулица! До мен да лягаш и до мен да се будиш....
Нощта се сви, сякаш черна ръка я мачкаше между пръстите си. Една клетва се спусна по кривите улички, провря се между дворовете и потропа на нечия порта.
Следва
© Росица Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, ЕйКей! Дано!🙂
-
SMooth, благодаря за прекрасните думи. Винаги са ме превличали истории за самодиви, караконджули, магии... Те са част от нашата самобитност и история. Разкриват народната душевност.
Иржи, коментарите ти са истинско удоволствие. Тази част от разказа се базира на история от живота на баба ми, която е била голяма красавица. Помята първото си дете, по думите ѝ, заради магия. Вярвам, че има енергия , като при батериите, когато се пренатоварят -изгарят. Така е според мен и при хората. Благодаря ти!
Мари, благодаря за тези топли думи, за мен е чест твоето признание. Имам още много да уча.❤🌹
Щурче, благодаря ти! Много точно го каза. Мистериите и тъмните сили привличат любопитните! 🙂
Благодаря, Димитър! Традиционните български имена с времето все повече изчезват, така както изчезва и животът в селото. Губим постепенно корените си. -
Страхотно повествование, което буди любопитство и интерес. Много ми харесва характеристиката, а и имената на героите - традиционни, не като днешните "модерни" като Никол, Мадлен, Памела, Стефани и т.н.
-
Мистерията на тъмните сили винаги привлича народа, изпитано и доказано е
Може би, защото ги чувства твърде близки/роднини/ 
Умееш да разказваш, прочетох до край и оцених по съвест -
Рисуваш така убедително, Роси, образите ти са пълнокръвни и запомнящи се! 👏 Талантът ти е безспорен и си мисля, че поне за мен, си най-завладяващото прозаично перо в сайта! 😍💟
Чакам с нетърпение продължението, мила!🌹 -
Някога, като четях книга и нямах търпение да видя какво ще стане, рано прочитах края...Като го "изгълтах" разказа ти, Роси, не само че ми беше малко, ами няма и края, за да задоволи любопитството ми...Затова бързай с другите части, за да не гадая! Не зная истински ли са тези магии и дали всички хора еднакво изпитват влияние от тях, но аз съм изпитвала нещо подобно...Казват сините очи излъчват някаква сила, наречена "уроки". Имах колежка и, когато отивах у тях, майка й започваше да ми се радва, да ме хвали и още там така ми се повръщаше, а после умирах от главоболие...Вкъщи намерих веднъж под изтривалката онова снопче черни конци, вързани с косми!Сигурна бях, че е от една комшийка, с която общувах, та също ме водиха на някакъв ходжа...Дълго носих нещо на врата си на конец, а комшийката скоро...почина! Всъщност беше си оболяла, но имаше и нещо подчиняващо, в синия й поглед..А инъче са толкова красиви и съм си пожелавала да ги имам!
-
И твоите думи имат енергия, освен живите образи, които описваш. Интригуващо разказваш и отдавна не съм чела нещо хувабо написано.
Емоционалността и достоверността, която си вложила се усеща и е много увличащо четиво.
Има си сили, които понякога трудно разбираме, но има хора, които ги разбират и използват. Много интересна тема си подхванала, Роси -
Зиги, малко зловещо, че да ви се поизпънат бръчките! 😉 Много обичам стари и диалектни думи, много са ми красиви и смислени. " Как не ти изгоря джигерът от тия пущини. Ша ти бера гайлето аз, що си такъв гльоджав. Се да одим подири ти като кудук." 😁😊
-
Еййй много интересно и зловещо наистина! Чакам продължението.
А - много ми харесва как пишеш, тея готини думички по-старинни, удоволствие е да те чета, обогатяващо ми действа. Браво, Роска! -
Тя Смъртта рано или късно ще дойде, Кате! Важно е как се живее преди идването ѝ, какво остава след всеки - кал или саксии с цветя! 🙂 А магиите за мен са енергия. Благодаря!
Краси, караконджули, самодиви, таласъми, юди, блатници... само да искаш ужаси в българския фолклор! 🙂 Благодаря ти! -
Ей, като филм на ужасите
-
Не вярвам в магии и затова ми беше интересно. Надявам се историята ти да има хубав край, а не с нечия смърт.
Хареса ми. 🙂👍 -
Генек, екзотика и ужаси🤔 даде ми идея за следващ разказ.🙂 Благодаря!
Така е,Наде! За съжаление съм изпитала тази жлъч на собствен гръб. Благодаря!
Дали е добра или зла енергията, тя винаги се връща, Ирка, като бумеранг. Четох, че незаменим помощник на всяко проклятие е водата, защото тя има памет и чрез нея също може да се пренася зла прокоба. 🙂 Благодаря ти!
Плам, радвам се, че ти е харесал! Родопските песни са бисери в огърлицата на българската култура.❤ -
🧡 жестоко 😎 , направо ми звучи като неизвестна родопска песен 😘
-
Енергия, добра или зла, има в думите, в действията, в мислите. И, когато е насочена, е много силна. Има и много силни, безотказни и справедливи закони, които разпределят тази енергия-Вселенските.
Интересно водиш разказа, Роси. Правдиво и с вещина. -
Всичко има по белия свят, но по-черно и грозно от завистта няма. Чудесно разказваш, Роси! Чакам с нетърпение!
-
И ме водиш в непозната, екзотична страна на ужасиите...
Сериозно - харесах. -
Благодаря, Петър, Жени, Силве, Лина и Гюлсер! Честит ден на бедителите! Да е живо и светло българското слово!
-
Поздравления, Роси!
-
Със Силвето!
-
Брррр, Роси, страшничко е и много силно написано.
-
Роси, аз съм без думи... и двете части започват с изречения, които се помнят...
сред любимите ми автори си... -
Роси, прочетох на един дъх,... верю-неверю имало е / а може би и сега / хора които са владеели магиите и са причинявали лични нещастия... поне така са ми разказвали и на мен...
Но, наистина страхотен разказ,... и чакам продължението -
Благодаря, Миночка!❤
Младен, аз също мисля, че има магии, уроки... Историята с ходжата е историята на баба ми. Била е голяма красавица с буйна и дълга коса. Загубила е първото си дете , а косата ѝ доста окапала. Благодаря ти!
Дейка, много мили думи! Благодаря ти! ❤ -
"Ама тя хорската завист е като гърне, пълно с катран. Не можеш го върза, нито да му зашиеш гърлото. Все от някъде ще протече. " ...
Роси, толкова увлекателно разказваш, толкова истински, толкова човешки... Чакам с нетърпение продължението. -
Ужас. Истински ужас! Аз много вярвам в черни магии. Затова приемам написаното много насериозно. Чудесно написана част. Ще очаквам продължението, Роси!
-
Справила си се чудесно, чувството, че описваш живота на баба си е много силно, то е създало затрудненията, но си го реализирала отлично, а съм сигурна, че следващата ще е още по грабваща, защото ще има други силни сцени. Пиши!
-
Първата част я написах на един дъх, но тази вървеше трудно! В нея има част от живота на баба ми, може би за това ми беше трудно. Благодаря ти, Миночка!🙂
-
Роси, тази част ме хвърли сякаш в огън, смесиха се чувствата ми, толкова сериозно е разказано, че сякаш гледам филм! И как да не бързам, за продължение, кажи де! Много съм доволна от прочита и на тази сладурска част!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
