2 мин за четене
Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Слънцето се забавляваше с някаква странна игра между него и облаците и при всяка точка, която отбелязваше, няколко от лъчите му пробиваха нежната пелена на съперниците и снегът искреше със загадъчна светлина.
Наблюдавах целия този спектакъл през прозореца на топлата си, уютна стая. Бях седнала по турски в стария люлеещ се стол, който като че ли, само аз харесвах. Бях придърпала памучното одеяло с весели шарки – подарък за Рождество – върху краката си. В ръката си държах чаша кафе – горчиво и с малко мляко. На масичката до мен бяха лаптопът, мобилният ми телефон, пепелник и цигари. В този момент се чувствах спокойна и щастлива. Нямах ангажименти към никого и времето ми принадлежеше. Точно така ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse